Термодвойка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
==Принцип на действие==
През [[1821]], немско-естонският [[физик]] [[Томас Йохан Зеебек]] открил, че когато някой проводник бъде нагрят неравномерно, той ще генерира [[напрежение]]. Това е известният [[термоелектрически ефект]] или [[термоелектрически ефект|ефект на Зеебек]].Всеки опит за измерване на това напрежение налага свързването на друг проводник към горещия край. Този допълнителен проводник следователно също ще бъде подложен на изменение на температурата си и ще създаде напрежение противопоставящо се на напрежението в разглеждания проводник. За щастие, големината на ефекта зависи и от материала на използвания проводник. Използване на различен метал при втория проводник за завършване на контура ще доведе създаване на различаващо се напрежение (от напрежението на първия), оставяйки все пак малка разлика между напреженията достатъчна за измерване, която се увеличава с температурата. Тази разлика обикновено е между 1 и 70 микроволта за градус Целзиий в съвременните комбинации от метали. Определени комбинации са станали индустриални стандарти, заради тяхната цена, достъпност, удобство, точка на топене, химически свойства, стабилност и изходен сигнал (напрежение).
Важно е да се отбележи, че термодвойките мерят температурна разлика между две точки, не абсолютна температура. Традиционно, единия ''студения'' край се „поддържа“(има постоянна температура) на една известна температура, докато другия е свързан към сондата.
| |||