Термодвойка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
Термодвойките могат да бъдат свързвани последователно една за друга образувайки [[термогенератор]], където всички топли краища са изложени на по-висока температура, а всички студени на по-ниска. Така, се сумират напреженията от всичките. Използвайки радиоактивния разпад на някои изотопи на урана като източник на топлина, термелектричните батерии служат да захранят космически кораби на мисии твърде далеч от слънцето, където слънчевата светлина не може да се използва като източник.
В практиката често не е известна температурата на студения край на термодвойката затова се вграждат допълнителни термочувствителни устройства (термистори или диоди) за да се измери температурата на входа на инструмента, като се предприемат специални мерки за намаляване на температурните разлики на клемите. Така, напрежението на студения край може да бъде симулирано и с негова помощ да се поправи крайния резултат от измерването. Това е известно като ''компенсация на студената връзка(cold junction compensation)''. По принцип тази компенсация може да се изпълни и от софтуер.Напреженията на устроството могат да бъдат преобразувани в измерена температура по два метода: чрез сравнителни таблици осреднени чрез коефициенти.
Обикновено термодвойката е свързано с отчитащото устройство посредством специални проводници известни като "компенсационни" или "удължителни". Термините са специфични. „Удължителни проводници“ се използва за проводници за такива възможно най-близки до използваните в термодвойката. Макар и не съвсем евтини тези проводници дават възможност за удобно свързване на големи разстояния. Използването им е възможно в тесен температурен интервал, но пък позволяват относително голяма точност.
„Компенсационните проводници“ от друга страна са не толкова точни, но пък доста по-евтини. Те са направени от сплави на медта но с термоелектрически коефициенти близки до материалите в термодвойката, но не осигуряващи такава точност като „удължителните проводници“. За да бъдат грешките при измервания обаче приемливи температурните граници, в коите могат да се използват са строго определени.
„Компенсационния“ или „удължителния“ проводник в крайна сметка трябва да се избира подобен на термодвойката. Той създава пропорционално напрежение на това на термодвойката и с правилната полярност, за да може допълнителното напрежение да се добави към това на термодвойката компенсирайки температурната разлика между студения и топлия край.
| |||