Гражданство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: lt:Pilietybė
NO CARRIER (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Гражданството''' е устойчивата политико-правна връзка на един човек (физическо лице) с носителя на публична власт - държавата. Разглеждано като правен статус гражданството включва кръг от права и задължения уреждащи отношенията между физическите лица и държавата. В политически смисъл гражданството е право на участие в обществения живот и управелниетоуправлението. В по-широк социо-културен контекст, гражданството е носител на идентичност, свързана с членството в едно общество, различаващо себе си от други.<ref>За трите измерения в тълкуването на съвременното понятие гражданство вж. Carens, J. H., (2000) „Culture, Citizenship, and Community. A Contextual Exploration of Justice as Evenhandedness“; Cohen, J., (1999). “Changing Paradigms of Citizenship and the Exclusiveness of the Demos”; Kymlicka, W.& Norman, W., (1994) “Return of the Citizen: A Survey of Recent Work on Citizenship Theory”</ref>
 
== История на понятието ==
Ред 6:
=== Гражданство в Европа през Ренесанса ===
=== Съвременно понятие за гражданство ===
Едно от първите определения за гражданин, в съвременния смисъл на думата, дава Енциклопедията на [[Дидро]] и [[д'Аламбер]] от [[1753]] г. Според нея гражданинът е член на свободно общество, съставено от множество семейства, който споделя правата в това обшествообщество и получава защита срещу нарушаването им.<ref>Encyclopédie (1753): “celui qui est membre d'une société libre de plusieurs familles, qui partage les droits de cette société, et qui jouit de ses franchises.”</ref>
За енциклопедистите семейстотосемейството е градивна клетка на общество, а гражданин може да бъде само мъжът.
 
== Републикански и либерален възглед за гражданството ==
Разграничаването на гражданството от поданството е един от поводите за спорове, породили различни възгледи у политическите мислители особено през 18 век. Позовавайки се на [[Аристотел]], някои автори посочват, че поданството и гражданството са взаимно отричащи се понятия. Поданика може единствено да се подчинява на господаря си, докато гражданина е свободен сам да твори законите си.<ref>Аристотел. "Политика" 1275а8</ref> Според други автори, начело с [[Томас Хобс]], гражданството и поданството са по същество термини за едно и също, защото за да съществува свобода е необходимо най-напред подичнениеподчинение пред закона, независимо дали на монарха или на мнозинството както е в републиката.<ref>Hobbes, Thomas (1651). „Leviathan“ :“Whether a Common-walth be Monarchicall, or Popular, the freedome is still the same”</ref>
 
Последователите на [[Аристотел]] оформят републиканския възглед за гражданството. Сред тях са римските автори [[Тацит]] и [[Цицерон]], ренесансовият философ и държавник [[Николо Макиавели]], английският политически теоретик [[Джеймс Харингтън]] и френският мислител [[Жан-Жак Русо]]. Като примери за общества, в които този възглед за гражданството е бил поне от части осъществен се посочват Атинската демокрация, Римската република, италианските градове-държави и работническите съвети. Ключовият принцип залегнал в републиканския възглед е самоуправлението. Така ударението се поставя върху политическата същност на гражданството.
Ред 23:
== Придобиване на гражданство ==
{{Юридическо опровержение}}
Придобиването може да се постигне по няколко начина. По родствена връзка , по месторажданеместорождение и по наторализациянатурализация.
Придобиването по родствена връзка става когато и двамата родители са граждани на дадена държава , то следоватлноследователно и детето придобива гражданството на своите родители автоматично. Ако обаче единия родител е с различно гражданство детето придобива гражданството само на единия родител , защото иначе се получава бипатризъм(двойно гражданство) , което пък поражда двойни задължения и плащане на данъци и в двете страни. Придобиване по месторажданеместорождение е където е родено получава гражданството на съответната държава , но ако то е различно от това на родителите , то се придобива само когато се е отказало от гражданството на родителите си.Ако един от родителите е Български гражданин , а другия е Руски гражданин и ако детето е родено в България , то получава Българско гражданство по наследство. Придобиването по наторализациянатурализация е когато чужд гражданин иска да стане гражданин на др държава , то е доста труден начин. Трябва първо да се откажеш от другото гражданство и след това трябва да се пуснат документи в съответното посолство и да се докаже че има стабилен доход стабилен дом и прочее и всяка държава изисква различен период на оставане в съответната държава. След като се изпълнят всичките условия се чака да се придобие гражданство. ПРиПри женитба с друг чужд гражданин ти не получаваш автоматично неговото гражданство , а трябва да минеш по дългия път на наторализациятанатурализацията.
 
== Загуба на гражданство ==
== Двугражданство и многогражданство ==
Двугражданството се нарича "Бипатризъм" който от латински означава "би" двоен и "патризъм" гражданство. Лицата с много граждани не са в особено изгодна позиция. Имат основните права и свободи , но само които са позволени и на емигрантите , които са почти нулеви , нямат избирателни права нито да се включват в исключителноизключително важни неща на дадена държава.
Редактирана от Мария Найденова.
 
Ред 36:
Апатридизмът може да възникне:
 при загубване на гражданството, ако лицето е освободено или лишено от гражданството на своята държава и не е придобило гражданството на друга държава;
 при встъпване на жена в брак с чужденецечужденец, чиято държава не предоставя на съпругата автоматически гражданството на съпруга, а самата съпруга има гражданството на държава, чието законодателство се ръководи от принципа «жената следва гражданството на мъжа».
 
== Европейско гражданство ==