Брашно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vipies (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на Vipies (б.), към версия на Luckas-bot
Ред 5:
В България се произвеждат три основни типа брашно: тип 500, 700 и 1150. От тях се приготвят основните видове хляб "Стара Загора", "Добруджа" и "Софийски". Числото, указващо типа на брашното, изразява пепелното му съдържание в проценти. Примерно, брашно тип 700 има 0,7 % пепелно съдържание.
Произвеждат се и други типове пшенично брашно - 650 и 800, които съдържат голямо количество белтъчни вещества, и тип 1850, наричано пълнозърнесто. Поради влошаването на качеството на пшеницата като суровина за производство на брашно за храна на хора, в брашната се влагат много и различни видове коректори. Те подобряват качеството на крайния продукт - брашното.
Твърдата пшеница представлява интерес с уникалните си качества, начин на използване и специфични биологични изисквания. В Европейския съюз като цяло се засяват около 20% от площите в света и произвежда около 30% от глобалната продукция на тази култура. В рамките на ЕС твърдата пшеница представлява 13.2% от общите площи и 9.2% от производство на пшеницата. Основно тази култура е концентрирана в средиземноморските страни - Италия (46.4% от твърдата пшеница), Франция (21.6%), Испания (16.5%) и Гърция (13.5%). Относително като част на твърдата пшеница от общото пшеничено зърно на първо място е Гърция с 76.5%, следвана от Италия (58.4%), Испания (20.8%) и Франция (5;8%).
ЗНАЧЕНИЕ И СПЕЦИФИКА
Твърдата пшеница e по-малко разпространена в света, ЕС и България в сравнение с обикновената мека пшеница. Въпреки това тя е икономическа важна култура, поради уникалните си качества и крайни продукти. Зърното е едро, златисто- кехлибарено и със стъкловиден лом. То е с повишено съдържание на общ белтък, здрав и разтеглив глутен и каротиноиди. С тези си свойства тя е много подходяща и незаменима за производство на качествени макарони, спагети, фиде, юфка и други пресовани изделия. След варене те не се разваряват, слепват и имат приятен вкус и цвят.
По отношение на биология, растеж и развитие твърдата пшеница се характеризира с някои особености и различия в сравнение с обикновената мека пшеница, които определят спецификата за нейното райониране и технология. Тя е по-слабо студоустойчива, но по-сухоустойчива, с по-високо стъбло и по-предразположена към измръзване и полягане от меката пшеница. Обикновено получаваните от нея добиви са по-ниски.
Съществува разнообразие на сортове, от типично пролетни до типично зимни, но в Европа доминират зимните или зимно-пролетните форми. Разпространените у нас сортове са зимно-пролетни и се засява по-късно от обикновената пшеница, за да не прераснат през есента и измръзнат през зимата. Поради това тя се разглежда като компонент на сеитбоборотната двойка памук - пшеница, в която памукът освобождава късно площите и твърдата пшеница се засява през ноември - декември.
Твърдата пшеница е обикновено по-високостеблена и по-неустойчива на полягане. В последните години в България и други страни на ЕС се води селекция на нискостъблени зимни форми с повишена студоустойчивост и устойчивост на полягане. Не ясно е обаче, доколко новосъздадените сортове запазват напълно качествата на твърдата пшеница.
ПЛОЩИ, ДОБИВИ И ПРОИЗВОДСТВО
В света основни центрове за производство на твърда пшеница са ЕС (Средиземноморския район), САЩ, Канада, Северна Африка, Австралия и Турция.
Общите площи с твърда пшеница в ЕС-27 са около 20.1% от тези в света, но поради по-високите добиви продукцията е около 30.3% от глобалната.
Както се вижда от табл. 1 твърдата пшеница в Европейския съюз е локализирана предимно в средиземноморските страни: Италия, Испания, Гърция и Франция. В Португалия до 2004 г. тя е заемала около 1.5 млн. декара, но след това в следващите години площите са редуцирани до около 20 хил. декара.
Много по-малко е разпространението на културата в Средна и Югоизточна Европа (България, Румъния, Унгария), но също в Австрия и дори в Германия. В северните европейски страни културата няма практическо значение.
Твърдата пшеница представлява относително малка част от общата площ и производство на пшеницата в ЕС-27, като освен това се наблюдава тенденция за устойчиво намаляване и по двата показатели (фиг. 1). Общите площи на твърда пшеница за четиригодишния период са намалели с 20.9% от 41.1 до 28.8 млн. декара. През първата година те са 18.2% от площта на меката пшеница, а през четвъртата - 13.1%. Производството на твърда пшеница е съответно 9.1 и 6.9% от това на обикновената пшеница.
Добивите от твърдата пшеница (табл. 1) са значително по-ниски от тези на обикновената мека пшеница. Средно за ЕС-27 за целия период те са 551 кг/дка за меката пшеница и 285.5 кг за твърдата, т.е. средният добив от последната е само 52.6% по отношение на обикновената пшеница. Това се обяснява с два фактора: по-ниския продуктивен потенциал (за сметка на по-високото качество) на твърдата пшеница и с това, че тя е разпространена основно в страни от средиземноморския район при условия на сух горещ климат и по-бедни почви.
Италия е най-големият производител на твърда пшеница с 44.6% от общите площи и 46.4% от производството на зърно. На второто място е Испания - съответно с 21.7 и 16%. Следва Гърция с 19.4% от площите и 13.4% от продукцията. Твърдата пшеница на Франция представлява 12.6% от площите и 20.6% от общите показатели на ЕС-27.
Прави впечатление голямото различие в средните добиви от твърда пшеница в различните страни. Най-ниски са в Испания и Гърция (съответно 206 и 207 кг/дка), следвани от Италия (293 кг/дка) и много по-високи във Франция (488 кг/дка). Освен разликата в климатичните и почвени условия, вероятно голяма роля играе внедряването на нови по-високодобивни нискостеблени сортове. На неголемите площи с твърда пшеница в България и Унгария също са получени относително по-високи добиви в сравнение с Испания и Гърция. От малки площи в Германия и Обединеното кралство са получени средни добиви над 500 кг/дка, но във всички случай под тези на обикновената мека пшеница. Отново, ще отбележим, че няма данни за участието на нискостеблени и високодобивни сортове твърда пшеница, както и за тяхното качество.
СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ТВЪРДА И ОБИКНОВЕНА ПШЕНИЦА
В ЕС-27 като цяло твърдата пшеница представлява 13.2% от общите площи на пшеницата, а съотношението между твърда и обикновена пшеница е 1:6.6. Поради по-ниските добиви твърдата пшеница представлява само 9.2% от общата продукция на пшенично зърно, съотношението е 1:14.4. Във фигури 2 и 3 е представено съотношението между двата вида пшеница, съответно по площ и производство на зърно, за четирите водещи страни в ЕС, отглеждащи твърда пшеница.
Франция е най-големият производител на пшеница в ЕС-27. Твърдата пшеница заема обаче само 4.2 млн. декара, които представляват 8.0% от общата площ на културата.
 
{{commonscat|Flour}}