След [[Октомврийската революция]] в [[Русия]], Марксиският комунизъм започва широко да се свързва със [[Съветския съюз]] (въпреки, че има много марксисти и комунисти, които не поддържат Съветския съюз и [[политика]]та му). Като резултат, антикомунизмът и противопоставянето на Съветския съюз, стават почти едно и също нещо, особено в областта на [[външна политика|външната политика]]. Антикомунизмът е важен елемент във външната политика на [[Страните от Оста]] през 30-те години на 20 век и през [[Втора световна война|Втората световна война]] (виж [[Антикоминтерновски пакт]]), както и на [[Съединени американски щати|САЩ]] по време на [[Студената война]].
{{факт|В България, понятието е използвано от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] с цел утвърждаване на двуполюсния политически модел в България в началото на 90-те години на XX-ти век.}}
{{факт|Българският антикомунизъм след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] има няколко особености. В България с оглед характера и произхода на жертвите на комунистическия режим в периода [[1944]]-[[1989]] се вижда, че като антикомунисти могат да бъдат описани православните християни, националистите, наричани от комунистите "великобългарски шовинисти", държавните служители до влизането на [[Червената армия|съветската армия]] в страна и бившите военни, които са елитът на докомунистическото общество. Автентичният антикомунизъм в България след [[десетоноемврийски преврат|десетоноемврийския преврат]] се представя сериозно от някои частни лица и изолирани представители на бившия военен елит и [[Църква (институция)|църква]]та. Заради националната си обвързаност, българският антикомунизъм не намира подкрепа както от бившите комунисти и техните интелектуални и духовни наследнци, така и от външни фактори, които са заинтересовани да дискредитират комунизма с оглед силата на [[частна собственост|частната собственост]] в [[Европа]] и САЩ.}}
