Мистер Сенко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Борислав: замяна, добавяне или махане на знаци |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
Мистер Сенко умира на [[26 юли]] [[1987]] г. в [[София]].
МИСТЕР СЕНКО ПЛАШЕЛ ЖЕНИТЕ С "ЧЛЕН НА ХЕРКУЛЕС"
Прочулият се като Мистер Сенко факир е дошъл на бял свят на 12 февруари 1905 г. във врачанското село Хайредин. Истинското му име е Евстати Христов Карайончев. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Налага се да напусне школото и сам да се грижи за насъщния.
Продава лимонада, боза, кифли, чиракува в бръснарница... На 18 години идва в София, където удря "шестица от тотото" - взимат го за метач в цирка.
По това време в столицата гастролира френски маг с псевдонима Мистериозният турчин. Той демонстрира трика на легендарния Хари Худини "Метаморфоза". Изучил криво-ляво въпросния номер, бъдещият илюзионист №1 на България тръгва да си дири късмета си по градове и паланки в компанията на един "асистент" - и той фукара като него. "Дуото" дава представления, където му падне - в училища, читалища, кръчми, плевни, а веднъж даже и в автобус. Всичко върви горе-долу нормално, докато в един момент селяните решават, че Сенко наистина е магьосник. Всеки ден пред вратата му се точи опашка от куци, кьорави и сакати хора, които търсят изцеление от него. Други пък напират да им гледа на кафе, карти и боб, а по-отраканите дори го карат да бабува на жените им. Тогава магът се стряска не на шега и прави опит да избяга. "Феновете" обаче не го пускат.
Налага се да се измъква през покрива.
Навехва си лошо крака, а трябва да зареже и реквизита си. Макар и повече от скромен, той е цялото му изкуство, целият му живот. "Бягах, накуцвайки, през полето и плачех, ли плачех за загубената си илюзия...", припомня си Мистер Сенко.
Разбира се, по-късно всичко му се възвръща стократно - като пари и слава. Но прочутият факир си имал своята философия - един артист трябва да слезе овреме от сцената. Затова на 60 години се оттеглил и се отдал на мирен пенсионерски живот. Всеки ден по едно и също време, точно от 10 до 12, си пиел кафето в сладкарницата на бившия хотел "София". Там била "явката" на родните магове, където обсъждали своите тайни дела. После се прибирал, приготвял си лек, но вкусен обяд и лягал да подремне. Правилата били строги, но справедливи - никой да не го буди преди 5 следобед. В тези часове вратите били заключени, а телефоните - изключени.
Безсмъртен ще остане номерът му с "махането на главата". Сенко го "изобретява" случайно, след поредната разпивка в плаващия ресторант "Ариана". "Извадих да запаля цигара, но открих, че съм си забравил кибрита в заведението. Поех нагоре по "Руски" да търся огънче. И както си вървях, се вцепених. Само дето не изпищях. Гледам - пред Ректората застанал човек без глава!
Помислих, че съм изпаднал в делириум. Изплаших се, но по природа съм любопитен и се приближих. Разбрах, че "човекът без глава” всъщност е негър в бял костюм, облегнал се на едно дебело дърво...", разказва магът. Естествено, Сенко послъгва. Хрумката с негъра е брадат виц. Истината е, че номерът е "римейк" от други прочути майстори на илюзията. Но Сенко влага в него цялата си душа, сценично умение и изобретателност, затова го превръща в своя "запазена марка".
Великият илюзионист обичал да изпробва ловкостта си както върху простосмъртните хора, така и върху "човека от народа". Най-любопитното е, че Тодор Живков изобщо не му се сърдел, даже се смеел от сърце на задявките на факира. Когато се засичали на някое ВИП-мероприятие, Сенко наричал Първия "колега". "Защо ме наричаш колега?", питал учудено Тато. "Защото и ти лъжеш народа, и аз, но на мен ми ръкопляскат, а тебе те псуват!", гласял дръзкият отговор. "Освен това и вие краднете, и ние, само че ние връщаме", продължавал да се майтапи с "първия партиен и държавен ръководител" Мистер Сенко.
В зората на кариерата си магът обичал да се задява и с продавачките на яйца по пазарите. Приближавал се и казвал: "Дай ми едно", след което го чупел и вадел монета, която блестяла като злато. А щом поискал да купи цялата кошница, жената се сопвала и отивала зад ъгъла да троши яйце след яйце.
Българският факир № 1 се прочул най-напред в Германия през 30-те години. Там на власт вече бил Хитлер. През 1936-а, годината на Мюнхенската олимпиада, е избран за член на т.нар. Немски магически кръжок. Заслугата му е, че гепи незабелязано кортика и пистолета на страховития министър-председател Херман Гьоринг. След това се изтъпанва в правителствената ложа и казва: "Господин министър-председателю, вашите телохранители са заплеси. Трябва час по-скоро да ги напъдите. Защото те правиха шпалир, а аз успях да ви обезоръжа. Убедете се сам!"
Гьоринг се припипва и изпада в ярост.
Веднага разгонва гардовете си и награждава нашия маг с ругатня, която де факто е висша похвала. Нарича го "гросер швиндлер" - демек, голям мошеник, измамник.
Легендарният фокусник е бил голям запалянко и фен на футболните звезди Сеп Майер и Франц Бекенбауер. Което не му пречи през 1975 г. да им погоди номер, като им свие златните часовници. "След мача между нашите национали и футболния отбор на ГФР поканих всички германци на гости. Винаги съм бил запален по футбола, но играта на немците най-много ми допадаше. Бях се наканил да ги черпя с кафе, но се оказа, че те до един пият и пушат. Налях им по едно питие. Точно тогава успях да открадна часовниците на Майер и Бекенбауер. Когато станаха да си ходят, попитах Бекенбауер за часа. Когато той разбра, че му няма часовника, направо се втрещи. Тогава всички погледнаха китките си. Майер също така се облещи. Изобщо не беше почувствал, че се докосвам до него. Голям смях падна", разказвал в тесен кръг Мистер Сенко.
Юлиан ЧЕРНЕВ, В: ШОУ, №6, 9 фев. 2006, с. 57
[[Категория:Илюзионисти]]
| |||