Разлика между версии на „Екатерина Симидчиева“

 
===Спомен===
Първото [[женско македоно-одринско благотворително дружество]], което носи нейното име, е учредено на [[3 октомври]] 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националносвободителните борби на българското население в Македония<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 1.]</ref>. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На [[19 октомври]] [[1899]] г. такъв акт се устройва и в [[Дупница]]. Вестник „[[Реформи]]” отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги” се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева”. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева<ref>[http://www.chitanka.damon.ath.cx/text/4514.html Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.]</ref>.
 
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Сборник "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 23]</ref>.