Историческа школа в правото: Разлика между версии

В Германия конституционно-политическата концепция намира израз в историческата правна школа. Теоретичните ѝ възгледи и разработки привличат интереса на немските юристи, които се насочват към възприемане на тази идеология за обяснение на правото. Предвестник на историческата школа е [[Густав фон Хуго]]. През 1879 г. той издава “[[Институциите на римското право]]”, излагайки своя оригинална концепция, основана на историзма. За начало на школата се приема възникналия [[спор]] през 1814 г. между [[Антоан ТиболТибо]] и Фридрих Карл Фон Савини. Тибо предлага да се създаде един граждански кодекс, който да е общ за всички немски княжества, следвайки примера на [[Code de Civil]] от 1804 г., в който с помощта на естественото право се формулират [[Правна норма|правните норми]]. Савини е на противното становище - [[Позитивно право|позитивното право]] не може и не трябва да се извежда произволно от човешкия разум, предоверявайки му се, защото то произтича от народния дух, а не от разума и следователно правото не трябва да се официализира, за да не се ограничи развитието му. Савини изхожда от [[постулат]]а, че в основата на правото са правните обичаи, които се пораждат от народния дух, който е истинският законодател. Идеята на Савини и последователите му е, че законодателят не може да измисля законите, а само да ги формулира. Идеята за [[Нормотворчество|правотворчеството]] носи риска от законодателен произвол. В този спор се заключава противоречието между подръжниците на естественото право и историческата школа.