Хаус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Elena Vesseva (беседа | приноси)
форматиране: 8x А|АБ, 2x интервали, й→ѝ (ползвайки Advisor.js)
Ред 10:
== Предшественици ==
 
Хаус музиката е също повлияна от техники за миксиране и редактиране, въведени от диско диджеи, [[продуценти]] и аудио инженери като Уолтър Гибънс, Том Мултън, Джим Бърджис, Лари Леван, Рон Харди, M & M и други, които създават по-дълги аранжименти на вече съществуващи диско записи с повече повторения и [[ударни инструменти]]. В началото хаус продуценти като [[Франки Нъкълс]]({{lang-en|Frankie Knuckles}})създават подобни [[Композиция|композиции]], импровизирайки с комбинации от семпли,[[синтезатор|синтезатори]]и, [[секвенсер|секвенсери]]и и [[барабан|барабани]]и.
 
Електронната денс песен „Отново и отново“, създадена през 1984 г. от чикагския диджей [[Джеси Саундерс]] ({{lang-en|Jesse Saunders}})и съавтора му [[ Винс Лоренс]], съдържа елементи, които са от важно значение за хауса през ранния му период. Считана е за „първият хаус запис“, въпреки че и други примери от същия период като „Музиката е ключът“ на Дж. М. Силк (1985) също биват поставяни в тази категория.
Ред 18:
Произходът на термина „хаус музика“ вероятно е свързан с нощния чикагски клуб „Галерията“, съществувал от 1977 до 1982 г. „Галерията“ била често посещавана от хомосексуални мъже (чернокожи и от испански произход), които идвали да танцуват на диско музика, изпълнявана от диджея на клуба Франки Нъкълс. В документалния филм, излъчен по тв канал 4 „Усилете звука“ , Нъкълс обяснява, че за пръв път вижда термина „хаус музика“, когато веднъж случайно забелязал надписа „Тук пускаме хаус музика“, изписан на прозореца на бар в южната част на Чикаго. Един от мъжете в колата с него се пошегувал и казал: „Знаеш ли, това е същата музика като тази, която пускаш в «Галерията», и всички се засмели. <ref>http://www.imdb.com/title/tt0847411/</ref> <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Channel_4</ref>
 
Диджеят от южната част на Чикаго Леoнард «Ремикс» Рpой<ref>http://www.gridface.com/features/leonard_remix_rroy.html</ref>твърди в някои свои изявления, че е сложил надписа на прозореца на кръчмата, в която работел, за да посочи, че това е мястото, където се пуска музика, подобна на тази, която слушаме у дома. В неговия случай това били — записите със [[соул]] и [[диско]] на майка му, които преработвал в [[сет|сетовете]]овете си.
 
Лари Хърд, известен още като г-н Фингърс, твърди, че терминът «хаус» отразява факта, че ранните диджеи създавали тази музика по домовете си, използвайки [[синтезатор|синтезатори]]и и [[барабан|барабани]]и от различни марки, например: Роланд ТР-808, ТР-909, и ТБ баслиния синтезатор-секвенсер. Тези синтезатори били използвани за създаването на поджанр на хаус музиката, наречен асид хаус.
 
Хуан Аткинс, създателят на [[Детройт]] техно музиката, твърди, че терминът «хаус» (от «house» — къща) отразява факта, че диджеите от това време създавали парчетата си вкъщи и така произвеждали «домашни» записи (също, както в ресторант може да има «домашно» ястие).<ref>http://www.mobeus.org/archives/juanatkins/</ref>
Ред 38:
В това десетилетие вокалният хаус трайно се налага както в ъндърграунда, така и като част от [[поп]] пазара, а групи като „Дефектид“ (Defected), „Роул“ (Roule) и „Ом“ (Om) излизат в челните редици на развиващия се нововъзниквал саунд. В средата на 2000 г. се появяват синтезни жанрове като електро хаус, дийп хаус и тек хаус. Този синтез е виден и в кросоувъра от музикални стилове на артисти като Денис Ферер и [[Бука Шейд]]. Днес диджеите могат да смесват всички поджанрове на хауса, тъй като много от най-добрите музикални елементи се използват в поджанровете.
 
По това време хаус музиката става все по-достъпна за младежите от заможните предградия, които идват в големите градове на САЩ, за да посещават партита в големи пространства като „ [[Звуковата фабрика]]“ (The Sound factory) в Ню Йорк, "Екзит" или Кробар и „Спейс“ в Маями, което кара много фенове на ъндърграунда да определят явлението като като „мост над тунела“, т.е. пътят, свързващ предградията и центъра на града. Нарастващият интерес към хаус музиката сред хората от предградията, предимно слушатели от средната класа, насърчава много диджеи/продуценти все повече дa популяризират своя саунд чрез пускане на сингъл и диск компилации в по-широк търговски мащаб. В резултат на това, големи магазини за музика като „Тауър Рекърдс“ започват да предлагат по-голям избор на хаус музика, често със секции, посветени единствено на денс музиката. След като Напстер и други [[интернет]] сайтове за сваляне на музика стават по-популярни в края на 90-те години и през новото хилядолетие, хаус музиката придобива още по-широка аудитория, като членовете йи&#768; си разделят нови миксове на популярни клубни парчета.
 
Днес, новаторската хаус музика се прославя и представя на [[фестивал|фестивала]]а „Горящият човек“ (The Burning Man) и също и на големи събития, спонсорирани от музикалната индустрия като „Зимната музикална конференция“ (Winter Music Conference) в Маями.
 
В края на 2000 г., музиката, повлияна от хауса, запазва своята популярност в клубовете по цял свят. [[продуцент|Продуцентите]] като Джустис, [[Бени Бенаси]] (с хитовете му като „Задоволство“(Satisfaction)се връщат към хауса, а леките, по-разредени и танцувални хаус парчета се появяват отново в американските класации ТОП 40. С този стабилен, почти незабележим успех през годините, хаусът набира скорост, и идеите, разработени от хаус [[продуцент|продуценти]]и, заразяват хип-хоп и поп световете. С въвеждането на Вокодър и Ауто-Тюн, както и популяризирането на цифрови аудио работни станции и нови производствени технически похвати като динамична обхватна компресия и тежка компресия, хаусът се превръща все повече и повече в част от американската музикална култура.
 
Австралийската хаус музика става популярна в средата на 2000 г., а [[група|групи]] като [[Аштън Шъфъл]] (The Aston Shuffle), [[Томи Кошчето]] (Tommy Trash), [[Нападателите на чанти]] (Bag Raiders) и [[Империя на слънцето]] (Empire of the Sun) стават известни в страната.