|
починал-място=[[Равена]], [[Италия]]
}}
'''Флавий Аеций''' (на [[латински език|латински]]: ''Flavius AetiusAëtius'') е [[Древен Рим|римски]] [[военачалник]] от последните десетилетия на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], трикратен [[консул]] (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета "Последният римлянин" <ref>[[Прокопий Кесарийски]], "Война с вандалите", кн. 1.3.15: "''Имало двама римски пълководци, Аеций и Бонифаций , и двамата изключително доблестни и по опитност във военното дело не отстъпващи на никой от своите съвременници. Въпреки, че нямали съгласие в това, как да се водят държавните дела, и двамата били надарени в такова величие на духа и толкова изключителни качества, че ако някой нарече който и да е от двамата "последният римлянин", няма да сбърка. Цялата римска доблест се оказа събрана в тези мъже''" </ref> (заедно с друг римски военачалник [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]]).
Готският историк [[Йорданес]] отбелязва така заслугите на римския пълководец в сложния за империята период през 1-та половина на 5 век, когато е атакувана от различни страни от [[германци]] и [[хуни]]:
«''ВыносливыйКален ввъв воинскихвоенните трудахдела, особено [удачно] се родил той за Римската империя.''»<ref name=iordan>[[Йорданес]], "Гетика", 177 </ref> Аеций оглавява имперската армия през [[429]], 19 години след като, столицата на света Рим за първи път от 8 века [[Плячкосването на Рим (410)|е разграбена]] от вестготите, водени от [[Аларих I]]. В продължение на 25 години Аеций удачно отбивалотбива набезите на варварите над владенията на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и на фактически ръководител на империята при слабия император [[Валентиниан III]]. Аеций е най-известен в историографията със своята победа над [[Атила]] в [[Битка на Каталаунските поля|битката на Каталаунските поля]] през [[451]].
През [[454]] г. император [[Валентиниан III]] убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций, а още на следващата година [[Плячкосване на Рим (455)|Рим е разграбен]] от [[вандали]]те. След още 20 години пада и самата Римска империя.
== Биография ==
Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуросторум (днес [[Силистра]]) в провинция Долна [[Мизия]]<ref name="iordan"/>. Син е на [[началник на конницата|началника на конницата]] (magister equitum) [[Гауденций]], представител на знатен местен род<ref>Йорданес нарича Гауденций "знатен мизиец", което предполага, че Гауденций е от местните варвари.</ref>Майка му билае от знатно богато семейство от Италия.<ref name=tour>[[Григорий Турски]], "История на франките" 2.8</ref>.
Семейството на Гауденций се ползвалоползва с влияние в Рим. Неговият син Аеций е взет като момче за телохранител на римския император [[Флавий Хонорий|Хонорий]].<ref name="tour"/>. Когато през [[408]] Хонорий убива главнокомандващия на войските [[Стилихон]], то вождът на вестготите [[Аларих I]] иска от императора да сключи мирно споразумение, за което римляните билиса длъжни да платят дан и зада разменят с вестготите знатни заложници. Един от тези заложници трябвало да бъде Флавий Аеций. <ref>[[Зосим]], 5.36</ref> който по това време вече е прекарал 3 години като заложник в началото при вестготите, а след това при хуните. <ref name="tour"/>
Впоследствие Аеций се жени за дъщерята на знатния гот Карпилион,<ref>Merobaudes, op. cit.; Sidonius Apoll. Paneg. in Maior. 126 sq</ref> има от нея син Карпилион и достига до поста началник на императорската гвардия (comes domesticorum). През [[423]] г. умира император [[Хонорий]]. Властта в [[Равена]] (по това време столица на Римската империя) взема с поддръжката на пълководеца Кастин, началника на канцеларията [[Флавий Йоан|Йоан]], който назначава Аеций за охрана на своя дворец ([[cura palatii]]).<ref name="tour"/>
</blockquote>
Аеций се връща с 60-хиляда войска от хуни и участва в сражението срещу Аспар, византийски военачалник. Но пристигането му закъснява и Йоан вече е претърпял поражение и е бил убит 3 дни преди да дойде Аеций.<ref>[[Филосторгий]], 12.14</ref>
На [[23 октомври]] [[425]] г. 7-годишния [[Валентиниан III]] е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка [[Гала Плацидия]]. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самия Аеций получава поста [[magister militum|командващ армията]] в Галия (comes et magister militum per Gallias).
На новия пост Аеций действалдейства бързо и енергично. През 426 и 430 годинаг. той отблъсналотблъсква [[вестготи]]те, които нападналинападат [[Арелат]], през 428 и 431 г. победилпобеждава [[франки]]те. Той ревниво пазелпази властта си и не търпялтърпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка — Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал [[вандали]]те от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладелизавладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягализбягва в Рим през 432 г. и се оправдалоправдава пред императрицата и биле назначен от нея на мястото на Аеций. Последният бил в това време е в [[Галия]], където водилводи кампания срещу германците. Скоро между двамата пълководци избухналаизбухнва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски успялуспява да разбие Аеций, но биле тежко ранен в битката и умрялумира. Аеций избягализбягва при хуните, но след смъртта на техния вожд [[Ругила]] (433 г.) се върналвръща обратно в Рим. През 434 г. той биле провъзгласен за [[патриций]] и [[консул]] и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлявалуправлява Западната Римска империя.
Талантлив военачалник и дипломат, той успялуспява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служислужат на римските интереси. В два похода (435 и 436 г.) той успялуспява да победи [[бургунди]]те, усмирилусмирява [[келти]]те в [[Арморика]] и потушилпотушава въстанието на [[багауди]]те. СключилСключва мир с вестготите през 439 г. и разбилразбива франките при река [[Сома]]. С хуните Аеций поддържалподдържа мирни отношения, но когато техният вожд [[Атила]] нахлулнахлува в Галия, „последният римлянин“ успялуспява да създаде коалиция от [[алани]], вестготи, франки и с помощта на този съюз да разгроми хуните в [[Битка при Каталунските поля|битката при Каталаунските полета]] през 451 г.
На следващата година Атила възобновилвъзобновява войната, като със свежи сили нахлулнахлува в Северна Италия, където завладялзавладява [[Аквилея]], [[Медиолан]], [[Павия]] и [[Верона]].
Аеций, изоставен от съюзниците си, изчаквализчаква подкрепления от [[Византийска империя |Източната Римска империя]], но императорският двор предпочелпредпочите да търси мир с хуните и изпратилизпраща посолство при Атила начело с [[папа]] [[Лъв I (папа)|Лъв I]] Велики. Атила се отправилотправя да превземе и опустоши "Вечния град" Рим и е загадка, как папата успялуспява да убеди кръвожадния и амбициозен воин да се оттегли, а след смъртта на хунския вожд през 453 г., император [[Валентиниан III]], опасявайки се от авторитета и влиянието на Аеций, наредилнарежда през 454 г. „последният римлянин“ да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.
== Смъртта на Аеций [[454]] г. ==
През [[453]] г. Аеций сгодява своя син Гауденций сза дъщерята на император [[Валентиниан III]] Плацидия.<ref>Проспер, an. 454</ref> Възможно е предстоящото сродяване с императорското семейство да ускорява падането на пълководеца. По думите на [[Прокопий Кесарийски]] Валентиниан решилрешава да отстрани прославения военачалник "само защото Аеций притежавал сила и доблест, а не поради някаква друга причина''"<ref>Прокопий Кесарийски, "Война с вандалите", кн. 1.4.27</ref>
Прокопий и [[Йоан Антиохийски]]<ref>JohnЙоан of AntiochАнтиохийски, frфр.200-201</ref> видно въз основа на един източник предават следната версия за убийството на Аеций. Римският сенатор [[Петроний Максим]] е унижен и оскърбен от император Валентиниан, който с измама завлича в двореца и изнасилва неговата жена.
Опасявайки се от, верния на Валентиниан, Аеций, Максим като първа крачка към отмъщение решилрешава да го отстрани. С помощта на доверения евнух на императора Ираклий, Максим се постаралпостарава да убеди Валентиниан, че Аеций готви преврат.
Подозрителният император извикализвиква на [[21 септември]] [[454]] г. пълководеца в двореца за да му докладва саза събирането на данъците и след това неочаквано го нападналнапада с меч в ръка. След като [[Валентиниан III]] с помощта на Ираклий убилубива Аеций, той попиталпита един човек "Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?", а тойчовека отговорил "Прекрасно или не, не знам. Но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна".
Историците след 5 век, видели разпадането на Западната Римска империя само 2 десетилетия след смъртта на Аеций, високо оценяват ролята и заслугите на Аеций в запазването на империята. [[Павел Дякон]] пише за него следното:
| 