Разлика между версии на „Люксембургски език“

м
твърдение без източник - 14 юли 2010
(без извадката от разговорник)
м (твърдение без източник - 14 юли 2010)
SIL= LUX
}}
'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език |немския език]], говорен от около 300 000 души в [[Люксембург]], [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в [[Люксембург]].
 
== Класификация ==
Отнася се към [[Индоевропейски езици|Индоевропейското езиково семейство]], [[Германски езици|Германска езикова група]]. За класификацията на люксембургския език е много показателен фактът, че {{източник|имащите като роден език стандартен немски (горнонемски hochdeutsch), изпитват големи затруднения в разбирането на люксембургски.}}
 
Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.
'''Съществителни и местоимения.'''
 
'''Граматическият род''' в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.
 
'''Падежи'''
 
В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.
 
Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:
* Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
* Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)
 
В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.
 
''Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж''
 
1л. Ед.ч. ech, mech, mir - — аз, мен, на мен
 
2л. Ед.ч. du, dech, dir - — ти, теб, на теб
 
3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него
3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него
 
1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis - — ние, нас, на нас
 
2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech - — вие, вас, на вас
 
3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях