Люксембургски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без извадката от разговорник |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м твърдение без източник - 14 юли 2010 |
||
Ред 18:
SIL= LUX
}}
'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език |немския език]], говорен от около 300 000 души в [[Люксембург]], [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като "официален език" в [[Люксембург]].
== Класификация ==
Отнася се към [[Индоевропейски езици|Индоевропейското езиково семейство]], [[Германски езици|Германска езикова група]].
Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.
Ред 35:
'''Съществителни и местоимения.'''
'''Граматическият род''' в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.
'''Падежи'''
В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.
Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:
* Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
* Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)
Ред 49:
В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.
''Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж''
1л. Ед.ч. ech, mech, mir
2л. Ед.ч. du, dech, dir
3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) - той, него, на него
Ред 61:
3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) - то, него, на него
1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis
2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech
3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) - те, тях, на тях
| |||