Иван Лепьохин: Разлика между версии

| роден-дата = [[21 септември|10(21) септември]] [[1740]]

| роден-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]

| починал-дата = [[18 април|6(18) април]] [[1802]]

| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]

Роден в [[Санкт Петербург]] в семейство на войник от Семьоновския полк. През 1751 постъпва в Петербургската Академическа гимназия, директор на която по това време е известния руски пътешественик [[Степан Крашенинников]]. От 1760 до 1762 учи в университета при Академията на науките. През 1762 е изпратен в Страсбургския университет, след завършването на който през 1767 се завръща в [[Русия]] с диплома за доктор по медицина. По пътя за родината няколко месеца пребивава в Лейденския университет в [[Холандия]]. През 1768 е избран за адъюнкт (преподавателска степен близка до доцент) по естествена история в Петербургската Академия на науките, а след три години (1771) става академик. От 1774 е директор на Ботаническата градина на Петербургската Академия на науките.

През 1768, изследвазаедно с [[Пьотър Ричков]] бегло описва северната част на [[Приволжско възвишение|Приволжското възвишение]] (370 м) близо до 55º с.ш., изследва левите притоци на [[Волга]] – [[Голям Черемшан]] (407 км) и [[Сок (река)|Сок]] (375 км), дава кратка характеристика на Соколовите планини (282 м, покрай левиядесния бряг на река [[Сок (река)|Сок]]) и възвишението Сокски Яр (317 м).

През пролетта на 1769 покрай десния бряг на [[Волга]] изследва Белите планини (334 м, част от [[Приволжско възвишение|Приволжкото възвишение]]). Спуска се по [[Волга]] до [[Ахтуба]] и се насочва на изток към устието на река [[Урал (река)|Урал]] през пустинята [[Рън-Пески]] и се изкачва по [[Урал (река)|Урал]] до [[Оренбург]], където поради заболяване се задържа месец и половина. Чак през октомври достига на север до 54° с.ш. и зимува край река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]].

През пролетта на 1770 се изкачва по река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] (1430 км) до [[Ишимбай]], където изследва нефтените находища и редица пещери в долината на реката. На 54º с.ш. и изследва част от хребетите на [[Урал]], в т.ч. [[Ямантау]] (1640 м), а по-на североизток – масива [[Иремел]] (1582 м) и хребета [[Аваляк]] (1586 м), от където извират реките [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] и [[Уй]]. След това изследваописва изворите на река [[Урал (река)|Урал]] около връх Круглая (1020 м) и реките [[Уй]] (462 км) и [[Миас (река)|Миас]] (658 км), добирапокрай източните склонове на Уралтау се добира на север до [[Екатеринбург]], завива на запад до [[Кунгур]] и след това, на 58º с.ш. на юг и достига до река [[Юрюзан]] (454 км) на 55º с.ш. ИзследваВ хребетитетози район описва множество рудници, характеризира редица хребети, в т.ч. [[Зигалга]] (1425 м) и [[Уренга]] (1198 м), отбелязва че много от уралските върхове са заравнени и през [[Златоуст]] се завъръща в [[Екатеринбург]], а от там заминава за [[Тюмен]] където зимува. По време на това пътуване през годината три пъти пресича [[Урал]].

През пролетта на 1771 от [[Тюмен]] се изкачва по река [[Тура (река)|Тура]] и от там достига до река [[Ляля]] (от басейна на [[Тавда]]). В района описва няколко уралски върхове в т.ч. [[Конжаковски Камен]] (1569 м), по 59º с.ш. за четвърти път пресича [[Урал]], и по река [[Яйва]] (ляв приток на [[Кама]]) достига до [[Соликамск]]. От там стига на запад до горното течение на река [[Вятка]], изкачва се по река [[Летка]] до горното ѝ течение, пресича възвишението [[Северни Ували]] и достига до горното течение на река [[Луза]]. След това по реките [[Вичегда]] и [[Северна Двина]] се спуска до [[Архангелск]], където зимува.

През лятото на 1772 близо до Зимния бряг на [[Бяло море]] изследваоглежда Мудюгския остров ({{coord|64º |54` с.ш., |N|40º |15` и.д.|E|}}), оглежда Летния бряг, описва три от [[Соловецки острови|Соловецките о-ви]] и покрай Карелския бряг достига до дънотовърха на [[Кандалакшски залив|Кандалакшкия залив]]. По река Нива (36 км) се изкачва до езерото [[Имандра]] (812 кв.км²), като покрай левия бряг на реката открива възвишение с височина до 785 м. Покрай Кандалакшкия и Терския брегове се добрира до устието на река [[Поной]], след това пресича най-тясната част на [[Бяло море]] и в [[Мезенски залив|Мезенския залив]] изследваописва остров [[Моржовец]] ({{coord|66º |43` с.ш., |N|42º |35` и.д.|E|}}, 110 кв.км²). ИзследваДвижейки се покрай Абрамовския и Конушинския брегове, изследва [[Кулойски залив|Кулойския залив]], устието на река [[Мезен (река)|Мезен]] и достига до река [[Нес]] (66º 39` с.ш.). От изворите на последната се добира до река [[Вижас]] и по нея се спуска до [[Чески залив|Чешкия залив]] ({{coord|67º |30` с.ш., |N|46º |30` и.д.|E|}}), като по този начин пресича Канинската тундра. ИзследваПроследява западния и северния бряг на Чешкия залив, пресича п-ов [[Канин (полуостров)|Канин]] по реките Чьоша и Чижа и през октомври се добира до [[Архангелск]].

След завръщането си от шестгодишното си пътуване започва старателна обработка и систематизация на събрания материал. освенОсвен информацията с географски характер той включвалвключва сведения за за залежите на полезни изкопаеми в Урал и в поречието на река Белая, богати ботанически и зооложки колекции - 600 вида растения и над 300 вида животни, много от които билиса описани за първи път; обширни етнографски материали за народите на Поволжието и Урал — марийци, мордовци, татари, башкири, коми, манси и други.

* ''"Дневные записки путешествия ... по разным провинциям Российского государства", т. 1-3, 1771-80; т. 4, 1805''.