Замък: Разлика между версии

 

По принцип замъците из Близкия изток имат амбразури в крепостните стени на няколко нива, докато в Европа строителите предпочитат да не поставят толкова много бойници, защото смятат, че отслабват стената.<ref name=CK84/> Това не е така, но амбразурите започват широко да се използват и в Европа, едва когато на власт идва Едуард I и започва програма по строене на замъци. Кръстоносните походи водят и до появата на машикули в Западната архитектура. До XIII в. върховете на кулите са обградени с дървени галерии, позволяващи на бранниците да хвърлят предмети върху атакуващите отдолу. Макар машикулите да имат същото предназначение, те по-скоро са източно изобретение, отколкото развити дървени галерии. Тези дупки са използвани на Изток много преди появата на кръстоносците и дори най-вероятно се появяват някъде през първата част на [[8 век|VIII в.]] в Сирия.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 84–87</ref>

Макар Франция да е описвана като ''„сърцето на средновековната архитектура“'', в Англия се наблюдава [[апогей]] на крепостна архитектура през XII в. Френският историк Франсоа Жибилан пише:<ref>Cathcart King (1988) - стр. 90</ref>

{{цитат|Великото възраждане на военната архитектура е водено, както естествено се очаква, от могъщите крале и принцове на това време; от синовете на Уилям Завоевателя и техните наследници - [[Плантагенет]]ите, когато стават херцози на [[Нормандия]]. Те са хората, построили всички типични укрепени замъци от XII в., които са запазени и до днес.<ref>Gebelin (1964) - стр. 43</ref>}} Въпреки това до началото на XV в. строежът на замъци в Англия и Уелс замира. Новите замъци са по-неиздръжливи от ранните и имат по-малко иновации, макар че все пак продължават да се строят здрави укрепления като [[Замък Раглан|Раглан]] в Уелс. По същото време френските замъци излизат на преден план и водят пред всички в областта на средновековните укрепления. Из цяла Европа - най-вече [[Прибалтийски републики|Прибалтийските републики]], [[Германия]] и [[Шотландия]], замъци продължават да се строят и през [[16 век|XVI век]].<ref>Cathcart King (1988) - стр. 159–160</ref>