Заговор на Катилина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
Едва през [[63 пр.н.е.]] Катилина има право да кандидатства за позицията консул и губи на изборите. Започва да планира [[държавен преврат]], като се уповава на недоволните, задлъжнели сулански [[ветерани]] и многото национализирани земеделци от [[Луций Корнелий Сула|Сула]].
 
[[Гай Манлий]], който служил като [[Центурион|центурион]] при Сула, започва да събира войска в [[Етрурия]] и [[Цизалпийска Галия]], [[Гай Септимий]] събира войска в [[Пиценум]], [[Гай Юлий]] в [[Апулия]], a [[Публий Корнелий Сула|Публий Сула]] в [[Кампания]].
 
Плануват да подпалят различни места в [[Рим]], за да се постигне объркване, и да превземат стратегически важни обекти. Трябва да започнат със събирането си на [[27 октомври]], а на [[28 октомври]] трябва да избият всички техни противници [[оптимати]] в [[Рим]].
Ред 17:
'''Опитът за преврат се разкрива'''.
 
Цицерон е информиран от [[Фулвия (любовница на Квинт Курий)|Фулвия]], любовница на заговорник [[Квинт Курий]], за случващото се и на [[22 септември]] моли Сената, да вземе решение. Сенатът решава по молбата му негативно, понеже тези новини са съмнителни. Едва през нощта на 20 към 21 октомври 63 пр.н.е. Цицерон се сдобива с доказателства за неспокойствията във форма на анонимни писма, дадени му от [[Марк Лициний Крас|Марк Крас]], [[Марк Клавдий Марцел (консул 51 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]] и [[Квинт Цецилий Метел Пий Сципион|Метел Сципион]], съдържащи едно предупреждение за смъртни атентати върху някои висши политици от Катилина.
 
Цицерон свиква сената на другата сутрин и реферира за съдържанието на писмата и за други познати му детайли. Сенатът гласува [[Извънредно положение]], ([[senatus consultum ultimum]]),
Ред 34:
Катилина, е обявен в средата на [[ноември]] заедно с [[Гай Манлий|Манлий]] за държавен враг ''(hostis),'' вече не е в Рим, но заговорниците, които оставя се намират още в града. Понеже против тях освен подозрение нищо друго няма, са и по-нататък дебнеща опасност.
 
Плановете на Катилина се объркват, когато посланици на галските [[алоброги]] се обръщат с информация към консула, че заговорниците ги молят за помощ. Цицерон употребява тогава хитрост, за да има доказателства. Алоброгите трябва да измолят от заговорниците писмена декларация за наградата, която ще трябва да получат за едно тяхно участие. Документите наистина са издадени и от двамата претори [[Луций Валерий Флак (претор 63 пр.н.е.)|Луций Валерий Флак]] и [[Гай Помптин]] през нощта към 3 декември на [[Милвийски мост]] хванати. Скоро след това арестуват заговорниците [[Публий Габиний Капитон]], Стацилий, [[Гай Корнелий Цетег (сенатор)|Цетег]], [[Публий Корнелий Лентул Сура|Лентул]] и [[Марк Цепарий]]. Цицерон свиква най-бързо Сената на сутринта на 3 декември в ''храма на Конкордия'', за да покаже на сенаторите тези доказателства, като отваря и чете хванатите писма, в които стоят имената на заговорниците, пред техните очи.
Много от сенаторите протоколират заседанието и изказванията на заловените заговорници. Вечерта Цицерон запознава Народното събрание с резултатите на заседанието чрез своята трета Каталинска реч. Следващия ден, на 4 декември, Сенатът се съвещава по-нататък. По времето на това заседание се появяват слухове, че [[Крас]] или [[Цезар]] са скритите мъже на заговора. Това се оказва обаче безосновно.
 
Катилина губи все повече поддържници в Рим. Затова се опитва да се оттегли с войската си в [[Галия]] и от там да действа. При [[Пистоя]] войската му се среща с две консуларски войски. Въпреки по-малкия брой на армията му, той решава да нападне и е победен с големи загуби от двете страни. Катилина също е убит в битката.