Стамат Икономов: Разлика между версии

В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се уволнява доброволно от армията и се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на [[Петрова нива]], на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциитте за водене на военните действия. Въпреки офицерския си чин, Икономов не проявява претенции за някакъв пост. По време на въстанието е начело на чета от 100 души, действаща в [[Бунархисар]]ско.

 

В спомените си [[Христо Силянов]] споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството се завежда спор за тактиката на бойните действия. Икономов предлага с обединени усилия да се нападне и превземе първо околийския център [[Малко Търново]], след което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато [[Михаил Герджиков]], [[Лазар Маджаров]] и Силянов са против. Така становището на мнозинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища. Едва по-късно се отчита погрешността на тази стратегия.

 

 

Икономов умира през 1912 г. в [[София]] в бедност.<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 95.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 64.</ref>

[[Файл:Adrianople voevodi of IMARO.jpg|дясно|мини|300п|Съвет на одринските войводи, Капитан Стамат Икономов е правият вдясно.]]

[[Христо Силянов]] пише за Икономов в своите „Спомени от Странджа“: