Хлябово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Територията на Сакарския район за пръв път е включен в границите на България през [[705]] година, при [[кан]] [[Тервел]] /700 - 721/.
Най-старите писменни документи за съществуването на с. Хлябово са турски данъчни регистри за събиране на поголовен данък /[[джизие]]/. Първият датира от 11 юли 1618 г., а вторият е от 6 юли 1652 г. В тези документи селото фигурира под името ГЕРДЕЛЮ /ГЕРДЕМЕ/ и е в състава на нахия Юскюдар /дн. с. [[Щит (село)|Щит]], Свиленградско/, подчинено на [[кааза]] Едирне (дн. [[Одрин]]), която е била владение на султан Баязид хан. През 1618 г. в селото има 46 ханета /семейства/, а 34 години по-късно с. Гердеме има 110 ханета или около 1200 жители. Това нарастване на Гердеме се дължи най-вече на прииждащите от цялата страна бягащи българи. Възможно е селото да се е уголемило, според легендата, от обединяването на няколко малки селища, които са страдали от турските разбойнически дружини. Ето имената на тези поселища, разположени на 4 - 5 км около дн. село: Гулефирчево, Пелифирчево, Гереня, Клепалото, Ирущенци, Евджика, Армудли (Крушево дн. Сакарци). Топонимията е съхранила имената на тези селища, някои останали като имена на местности. Все още не са провеждани по задълбочени исторически и археологически проучвания.
С Указ № 462 от 21.12.1906 г. с. Гердеме е преименувано на с. Хлябово, с 1249 жители. Днес в селото живеят 800 жители.
| |||