Фьодор Литке: Разлика между версии

През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на [[Фьодор Литке]]. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при [[Данциг]] [[Фьодор Литке]] е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин - мичман.

От 1821 до 1824 по настояване на [[Василий Головнин]] провежда четири експедиции в [[Баренцево море]] и [[Бяло море]] като изследва и картира западното крайбрежие на [[Нова Земя]], от протока [[Карски Врата]] (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.). След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд ''„Четырëхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821-1824 годах“'' (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.

На 14 януари 1828 в [[Каролински острови|Каролинските о-ви]] изследва о-вите [[Сенявин (острови)|Сенявин]] и вторично открива остров [[Понапе]] ({{coord|6º |53` с.ш., |N|158º 15` и.д.|14|E|}}, най-големия в групата) и атолите [[Пакин]] ({{coord|7º |04` с.ш., |N|157º 49` и.д.|48|E|}}) и [[Ант]] ({{coord|6º |47` с.ш., 158º и.д.|N|157|58|E|}}). На 24 януари третично открива атола [[Нгатик]] ({{coord|5º 50` с.ш., |49|N|157º 15` и.д.|16|E|}}), а през март – атолитеостров [[Сатавал]] (Такер, вторично, {{coord|7º 20` с.ш., |23|N|147º 10` и.д.|02|E|}}), атолите [[Олимарао]] ({{coord|7º 40` с.ш., |41|N|145º 50` и.д.|52|E|}}), [[Ифалик]] (вторично, {{coord|7º |15` с.ш., |N|144º 30` и.д.|27|E|}}), [[Елато]] (вторично, {{coord|7º |30` с.ш., |N|146º 15` и.д.|19|E|}}) и [[Еаурипик]] ({{coord|6º |40` с.ш., |N|143º 10` и.д.|04|E|}}). Изследва [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските о-ви]] и о-вите [[Бонин (острови)|Бонин]].

През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Изследва южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от [[Мечигменски залив|Мечигменския залив]] (172º 30` з.д.) на изток до залива [[Кръст (залив)|Кръст]] (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] ({{coord|64º |50` с.ш., |N|172º |35` з.д.|W|}}, отделящ островите [[Аракамчечен]] и [[Итигран]] от континента. След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: ''"Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826-1829 годах"'' (ч. 1-3, с атласом, 1834-36, 2-е сокращ. Изд., 1948).

През 1832 е награден с орден "светиСвети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от [[Данциг]] по река [[Висла]] за действащата руска армия в [[Полша]].

На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай І]], биле назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.

По време на [[Кримската война]] 1853-1856 Литке организира отбраната на [[Фински залив|Финския залив]] от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.

От 1864 до смъртта си на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в [[Павловск]], увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..