Историческа школа в правото: Разлика между версии

Интересът, който пораждат мислителите от школата, води до възникването на нова школа сред немските юристи - на изследователите на [[Дигеста|дигестите]], народните “[[Пандекти|пандектисти]]”. Именно те изработват [[Германски граждански законник|Германския граждански законник]], в сила за [[Германска империя|Германската империя]] от 1 януари 1900 г. Историческата школа в правото заема изключително важно и централно място и в [[естествени науки|естествените науки]] през XIX век, при това не само в Германия, но и в целия развит свят. Именно тя налага историзма като [[метод]] в изучаването на правото и като критерии за научната стойност на и при изследванията му. Правото започва да се изучава като част от историята на човешката култура и познанието за него вече не може да се ограничава до познанието на закона. Идеята ѝ, е че правото е развиващо се, т.е. динамично, а не статично [[обществено явление]], което променя и същността на [[юриспруденция]]та в края на 19 и през 20 век. От анализа на техниката върху същността на закона, юриспруденцията се превръща в истинска наука за правото.