|
'''Тамбура̀та''' е музикален инструмент от групата на струнните инструменти .Характерен за [[България]], [[Република Македония]] и [[Индия]].
Той има две разновидности с осем или четири струни. Това е народен струнен музикален инструмент, има крушовидна форма и се изработва от дърво, върху което са опънати струни. Звукът се получава чрез дърпане на струните със специална пластинка - перце. Има тамбури с различна форма. Този инструмент е типичен за автентичния български фолклор и има специфично звучене. Строят на струните е Ми-Си-Сол-Ре.
Тамбурата е народен струнен дрънков музикален инструмент, не много разпостранен из България. Предполага се, че е пренесен у нас от азиатските страни - Близкия Изток.
Българската тамбура по форма е много сходна с лютнята (лаута) - народен струнен дрънков музикален инструмн, известен още в древния Египет. Историческите факти говорят, че още през Средновековието лютнята е била пренесена в Европа, където е отстъпила мястото си на китарата и мандолината. Там населението я нарича "тамбура" (дрънка). Среща се и в Тетевенско , Разложко и Гоцеделчевско.
С течения на много години тя е била постепенно подобравяна и осъвършенствувана, за да достигне днешния си вид и да придобие качества, които дават възможност на изпълнителя да свири успешно нородни мелодии и хора и съответните акорди към тях.
Често се срещат изпълнители на тамбура, които са и много добри певци, затова всеки е нагаждал инструмента съобразно теситурата на гласа си. Оттук и различните по големина и строй тамбури.
Подобрената и уеднаквена по строй тамбура, която се използува в малките инструментални групи и в оркестрите от народни инструменти към държавните и самодейни ансамбли, играе сериозна и отговорна роля.
След кавала, гайдата и гъдулката тамбурата е народният инструмент, който вече по - често се среща из България, особено при съпровод на народни инструиментали и певци, а също и в оркестъра наред с кавала, гайдата, гъдулката и др.
{{Български народни инструменти}}
| 