Фараон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.2) (Робот Добавяне: hy:Փարավոն
Редакция без резюме
Ред 7:
Фараонът притежава цялата земя, на която е абсолютен господар. Учи се да чете, пише, смята, ловува и плува, да се бие и командва още от четири годишен. Жени се на 8-10 години за своя истинска или полусестра, която става велика царска съпруга, но има право и на други жени. Великият [[Рамзес II]] е имал 162 деца.
 
Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно проявлениевъплъщение на [[Хор (бог)|Хор]], а след смъртта си се отъждествява с Озирис. Той е превилигерован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от [[Старо царство|Старото царство]] се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен [[жрец]] и като такъв отговаря за правилното осъществяване на ежедневните ритуали в храмовете, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят да присъства във всеки един храм за ритуалите, той назначава свои заместници - жреци. Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: злато от [[Нубия]] на юг, кедрово дърво и благовонни масла от [[Ливан]] и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, които са изключително важни за правилното провеждане на ежедневните ритуали в храмовете.
На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник [[Сед]] (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на този празник той пробягва определено разстояние и в общи линии демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.