Бабадаг: Разлика между версии

На 1 септемрви [[1916]] г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от [[Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] I-ва конна дивизия в състава на ІІІ-та българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава [[Мангалия]], [[Констанца|Кюстенжа]] и Бабадаг. В двора на храма “Св. Димитър” е българското военно гробище. Тук са погребани около 40 войници от Трета армия, загинали в битката за освобождение на Бабадаг през [[1916]] г. Гробището днес е заличено. През [[1917]] г. българските граждански власти в Бабадаг издигат в гробището военен паметник. Неговият постамент все още стои, но върху българския надпис е поставена плоча на румънски език. Под нея се четат отделни букви от кирилския текст.

В Бабадаг излиза българският вестник "Добруджа", а през [[1917]] г. и [[1918]] г. тук се провеждат заседанията на ''"ВеликияПървият велик добруджански народен събор"'' и "Вторият велик добруджански народен събор" провъзгласен за ''"Първо добруджанско областно събрание"'', койтокоито в специален меморандум обявяваобявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден "Централен Добрудански народен съвет" и са изградени "Местни народни комитети" като ортани на гражданската власт в градовете и по-големите села.

Съгласно Буфтейския и [[Букурещки договор (1918)|Букурещкия ]] мирни договори и по [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|Берлинският протокол]] града заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С [[Ньойски договор|Ньойският договор]] [[Антанта|Антантата]] предедава областта към Румъния, но до [[1940]] г. населението тук остава изключително българско, когато по [[Крайовска спогодба|Крайовският договор]] е принудително изселено от румънската власт.