Георги Овчаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Изградени сгради по негови проекти: - без източник от 1 септември
Редакция без резюме
Ред 11:
}}
 
'''Георги Радев Овчаров''' е български [[архитект]], творил между двете войни. Роден е на [[20 април]] [[1889]] година в град Силистра. Син е на [[Ради Овчаров]].
 
През [[1911]] учи архитектура в [[Мюнхен]], [[Германия]], преподава му проф. арх. [[Паул Бонац]]. След дипломирането си се завръща в България. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е мобилизиран и изпратен на фронта, а след края на войната заживява в [[София]]. Става член на известния тогава „[[Клуб на интелектуалците]]“. В клуба се запознава с арх. [[Иван Васильов]], проф. [[Александър Балабанов]], [[Елин Пелин]], проф. [[Андрей Николов]] и др. Попада в обкръжението на цар [[Борис III]] и от него получава първата си по-голяма поръчка - две малки жилищни сгради в [[Евксиноград]]. През [[1926]] г. проектира къща с ателие за писателя [[Сирак Скитник]] (на улица „Борова гора“), както и сграда за Работническа болница (днес [[ИСУЛ]]) в София.