Разлика между версии на „Острогожко-Росошанска операция“

м
препратки, дребни
м (+МЕП)
м (препратки, дребни)
 
== Предистория ==
В хода на Сталинградската битка, след старателна подготовка, на 19 ноември 1942 г. съветските войски преминават в контранастъпление ([[операция Уран]]), завършило с обкръжаването на главните германски сили. На 25 ноември Червената армия започва голяма офанзива и срещу [[група армии Център„Център“]] при [[Ржев]]. [[Операция Марс|Операция „Марс“]] принуждава германското командване да насочи голяма част от резервите си към Ржев, вместо към Сталинград. Стратегическата инициатива преминава на страната на Червената армия и Ставката на Върховното главно командване планира серия от мащабни операции по средното и горното течение на [[Дон]]. Слабият северен фланг на немско-фашистката групировка при Сталинград създава подходящи условия за ново голямо настъпление и отхвърляне на [[Вермахт]]а и съюзниците им далеч от обкръжената при Сталинград групировка. Още по време на [[операция Зимна буря]], в периода 16-31 декември Югозападният фронт провежда [[операция Малък Сатурн]], с цел разгром на италианските, унгарските и хитлеристките войски по средното течение на Дон и на река [[Чир]]. Успехът на операцията оголва десния фланг на 2-а унгарска армия и създава предпоставки за настъпление към [[Ростов]], [[Донбас]] и [[Харков]], което би отрязало целия южен фланг на Вермахта. На 10 януари, след мощна артилерийска и авиационна подготовка, Донският фронт на [[К.Константин Рокосовски|Рокосовски]] започва ликвидирането на обкръжените при Сталинград хитлеристки войски. Още докато трае операция "Кольцо", в средата на януари 1943 г. Червената армия повежда ново голямо настъпление срещу германците и техните съюзници между реките Дон и [[Северский Донец]] - Острогожско-Росошанската настъпателна операция.
 
== Ход на битката ==
В резултат на операциите Уран„Уран“ и Малък„Малък СатурнСатурн“, южният фланг на Вермахта губи своята цялост. Съветското командване получава възможност постепенно да съкруши немския фронт чрез последователен обход на открития фланг. Операцията е планирана от [[Г.Георгий Жуков|Жуков]] и [[А.Александър Василевски|Василевски]] и предвижда главният удар да се нанасе на най-слабият учстък в отбраната на [[група армии "Б"„Б“]] - в стика между 2-ара унгарска армия и алпийският корпус на 8-ама италианска армия. За целта Воронежкият фронт е подсилен с 3-ата танкова армия от резерва на Ставката. Главните ударни сили на Червената армия са съсредоточени в района на [[Кантемировка]] и на Сторожевският плацдарм на западния бряг на Дон.
 
На 13 януари северната ударна групировка преминава в настъпление от Сторожевския плацдарм след двучасова мощна артилерийска подготовка. До края на втория ден отбраната е пробита на фронт от 15 км и 17 километра в дълбочина. За развитие на успеха в боя са хвърлени главните сили на 40-ата армия. Към 15 януари пробивът във фронта е разширен до 100 км и 35 км в дълбочина. Южната групировка започва настъплението си на 14 януари и още до края на деня се придвижват с 12-23 км в отбраната на противника, разгромявайки и щаба на 24-ити немски танков корпус. От утрото на 15 януари южният фланг на съветските войски разгръща настъплението си в северно и северозападно направление. Към 19 януари съветските войски затварят обръча около 13 противникови дивизии в районите на Острогожск и Росош и до 27 януари ги унищожават напълно.
 
== Последици ==
[[Картинка:Eastern Front 1942-11 to 1943-03.png|thumb|250px|Етапи на съветското напредване (12 декември 1942, 18 февруари и март 1943 г.)]]
За петнадесет дни Червената армия се придвижва със 140 км в дълбочина на отбраната на немско-фашистките войски и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в [[Кавказ]] и по долното течение на Дон. Разгромени са основните сили на 2-ара унгарска и 8-ама италианска армия, 15 дивизии са унищожени напълно, а други 6 са разбити. Взети са в плен около 86  000 войници и офицери на противника.
Още преди да е приключило унищожаването на противниковата групировка при Росош, на 24 януари съветските войски преминават в ново голямо настъпление - [[Воронежко-Касторненската операция]] (24 януари - 17 февруари), с цел да не се дава възможност на хитлеристките войски да се прегрупират и да заемат нови отбранителни позиции. Междувременно германските войски се оттеглят от Кавказ, но успяват временно да задържат Ростов, [[Новоросийск]] и Таманския полуостров. Съветските войски не успяват да отрежат пътя за отстъпление на група армии „А“ от Кавказ до голяма степен заради продължителната съпротива на Паулус в Сталинград, което блокира до 2 февруари 6 съветски армии. След контраудара на немците при Харков през март фронтът се стабилизира и двете воюващи страни започват подготовка за голямата [[битка при Курск]] през лятото на 1943 г.
 
== Източници ==