Бачо Киро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.95.110 (б.), към версия на 194.88.250.80
Ред 13:
 
==Биография==
Роден е на [[7 юли]] [[1835]] г. в с. [[Бяла черква]] [[(старо име - Горнипорно Турчетаманяк)]], Търновско в семейството на селския говедар - Петър Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През [[1847]] г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо. След [[1852]] г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През [[1857]] г. се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през [[1876]] г., с изключение на [[1871]] г.
 
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През [[1869]] г. учредява първото селско читалище в България - ''"Селска любов"''. През [[1870]] г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между [[1870]] и [[1871]] г. е дописник на вестник ''"Македония"''. През [[1864]] г. повежда населението и населението със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.