Дмитрий Лаптев: Разлика между версии

След като се завръща от [[Петербург]] през пролетта на 1739 се спуска с корабчето "Иркутск" от [[Якутск]] до устието на [[Лена]], продължава на изток и след месец достига до нос Буор-Хая. В края на месеца с попътен вятър навлиза в [[Източносибирско море]] като преминава през протока, наименуван по-късно на негово име. На 7 и 16 август в пролива открива два малки острова, които сега не съществуват и в началото на септември достига до устието на [[Индигирка]]. Настъпилите студове приковават корабчето в леден плен и [[Дмитрий Лаптев]] решава да зимува в устието на реката. Тук се осъществява неочаквана среща с бедстващата група на [[Иван Киндяков]], която едва не загива от глад и студ. От мястото на зимуване през късната есен и ранната зима на 1739 за изследване на района Лаптев организира няколсо изследователски групи: [[Алексей Лошкин]] заснема брега от [[Индигирка]] до [[Алазея]] (400 км), [[Михаил Щербинин]] - долното течение на река [[Яна (река)|Яна]], [[Иван Киндяков]] - долното течение на [[Индигирка]], а сам Лаптев - река [[Хрома]].

НаПрез 31юни е юли 1740 с помощта на 85 човека от местното население Лаптев успява са освободи "Иркутск" от ледовете. На 31 юли корабът се освобождава от ледовете и продължава на изток до устието на [[Колима]], но около нос Голям Баранов ({{coord|69|45|N|164|05|E|}}) отново е спрян от ледовете ина прави23 второавгуст зимуванесе връща в [[Нижнеколимск]], където прави пето зимуване (за останалите живи спътници на [[Пьотър Ласиниус]] тя се оказва шеста). По време на зимуването Лаптев отново организира изследователски отряди: през есента на 1740 [[Иван Киндяков]] изследва част[[Колима]] от устието ѝ до горното ѝ течение, а [[Михаил Щербинин]] картира пътя от [[Колима]] по течението на река [[КолимаГолям Анюй]] идо горното течение на река [[Анадир (река)|Анадир]] (1150 км).

През лятото на 1741 Лаптев прави нов опит да се придвижи на изток от нос Баранов, който също биле неуспешен и отновоизвършва зимувалшесто зимуване в Нижнеколимск, където се заема с дообработването на картата на изследванията си. Общата дължина на заснетата от неговите отряди брегова линия надхвърля 2500 км. В края на октомври 1741 избраща в [[Петербург]] заболелия Щербинини (той умира по пътя в [[Иркутск]] на 1 юни 1742) с всички събрани до този момент материали и изработената от него карта. По време на зимуването с 45 шейни с кучета изследва басейните на реките [[Голям Анюй]] и [[Анадир (река)|Анадир]] и Извършваизвършва поход до Анадирския острог, където стига на 17 ноември. От там извшваизпраща новдруга разузнавателна група, която извършва поход по замръзналата река [[Пенжина]] до [[Пенжински залив|Пенжинския залив]] и извършва заснемане на преминатия път.

От 9 юни до 3 август, заедно с Киндяков картиралкартира течението на река [[Анадир]] от Анадирския острог до устието ѝ, след което се върналвръща в [[Нижнеколимск]], след това в [[Якутск]] и от там се отправилотправя за [[Петербург]], където пристигналпристига през декември 1742.

След завръщането си от експедицията [[Дмитрий Лаптев]] продължава да служи в Балтийския флот на различни кораби (1750 - кораба "Свети Йоан Златоуст"; 1751 - кораба "Свети Йоан Златоуст втори"; 1756 - "Свети Николай"). На 5 май 1757 е произведен в контраадмирал и командва кронщадската ескадра.

* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 244-247.

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 123-126.