Зенон от Елея: Разлика между версии

За живота на Зенон се знае твърде малко. Най-ранното писмено свидетелство за него е [[платон]]овият [[диалог]] „Парменид”, където Зенон е споменат като един от учениците на [[Парменид]], които са го съпровождали при срещата му със [[Сократ]]. По-късни, но не категорични свидетелства имаме у [[Диоген Лаерций]], [[Свидас]], [[Диодор Александрийски]], [[Ксенофонт]] и др. Със сигурност се знае, че Зенон е бил ученик на Парменид и е бил влиятелна фигура в древния филисофски и политически живот. Диоген отделя особено внимание на една случка от по-късния етап от живота на Зенон. Когато той обяснявал на учениците си несъстоятелността на идеята за [[движение]], един от тях просто станал и се разходил. Зенон го набил. Макар и доста уклончива като разказ за събитие, тази случка ни говори, че Зенон е имал собствена школа и ученици, които по други, вече по-късни и косвени данни, са били многобройни. Друг античен автор, който отделя по-голямо място на Зенон, е [[Прокъл]], но той се занимава най-вече с основните положение на философията му, а не с биографичните му данни. Макар и мимоходом, Зенон Елейски е толкова често споменаван у античните автори, та може да се съди, че е бил всепризнат авторитет в [[античност]]та. Знае се, че по-голямата част от живота си прекарва в родния си [[полис]], който в края на живота си е принуден да напусне поради спорове с местния [[тиран]]. Античните автори отделят особено място на смъртта на Зенон. Поради политически различия, Зенон е бил измъчван от Елейския [[тиран]] Неарх и в края на тези мъчения е починал. Тук версиите са различни. Диодор ''(Х, 18, 2)'' разказва версията, според която, когато Зенон трябвало да предаде политическите си съмишленици, той поискал тиранът да се доближи, за да му ги прошепне на ухото. Когато Неарх направил това, Зенон захапал ухото му и бил пребит до смърт. [[Плутарх]] мимоходом разказва различна версия —- когато Зенон трябвало да издаде съзаклятниците си, той отхапал езика си и го изплюл в лицето на тирана ''(Против Колот, 32, 1126 D)''.▼

Оригинални творби на Зенон не са запазени в цялост. Днес са известни фрагменти от творбата му „За природата”, цитирани от древните автори. Според запазеното в източниците може да се съди, че Зенон се е придържал и е доразвил учението на Парменид за Едното ''(τo μγ ων)''. Зенон отрича познаваемостта на [[битие]]то чрез [[сетиво|сетивата]], множествеността на предметите и смята сетивното битие изобщо за измамно и водещо до [[логика|логическа]] заблуда. Съгласен е, че „истината се ражда в спора»спора“, но в същото време смята спора и изобщо словесното обяснение на истината за недостатъчно. Като основен [[гносеология|гносеологичен]] подход Зенон използва «доказването„доказването на несъстоятелността на противоположното)противоположното“.▼