Забърдени (дем Лерин): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м актуализиране на Селище в РГ инфо
Редакция без резюме
Ред 17:
}}
 
'''Забърдени''' ({{lang-el|Λόφοι}}, ''Лофи'', до 1926 година ''Ζαπύρδανη'', ''Запирдани'', ''Ζαμπύρδενη'', ''Забирдени'', ''Ζαμπύρδανη'', ''Забирдани''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170634 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζαπύρδανη - Λόφοι]</ref>) е [[село]] в [[Република [[Гърция]], в дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]] с 445 жители ([[2001]]).
 
==География==
Ред 28:
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Забърдени с 80 домакинства, които произвеждат лозя, орехи и мед.<ref>Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 351. ISBN 2283604524.</ref>
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от [[1626]]-[[1627]] година селото е отбелязано под името ''Забурдани'' с 62 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333 </ref>. В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва ''Забердин'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.]</ref>
 
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] в Забърдени (Zabrdéni) има 60 домакинства със 152 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.</ref>
 
В [[1900]] година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Забърдени живеят 325 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Васил Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистик, София, 1900, стр. 249.]</ref> В началото на [[20 век]] цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и не се отказва от нея чак до [[Балканска война|Балканската война]], макар и след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] на няколко пъти да е обект на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|андартски]] нападения. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, ppp. 176-177.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Забърдени е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.20 и 847.</ref>
 
===В Гърция===
По време на войната в 1912 в Забърдени влизат гръцки войски. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в Гърция. През [[1916]] година, по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] селото за кратко е освободено от българската армия. Преброяването от [[1913]] година показва 358 жители, а това от [[1920]] 92 семейства с 306 жители. В [[1926]] селото е преименувано на Лофи, в превод ''хълмове''.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Преброяването от 1928 година показва 417 жители. В [[1932]] година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с "изявено„изявено българско съзнание". Преброяването от 1940 година сочи 516 жителисъзнание“. В междувоенния период малко забърденци се изселват в [[България]].
 
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Пандил Митков, Илия Дафов, Божил Константинов, Никола Янев, Софтис Зиков, Иван Гешов, Борис Ташокиров, Лазар Аврамов, Илия Митков, Георги Бешеров.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.</ref>
 
В [[1945]] година в селото има 597 българофони, 400 от които с "негръцко„негръцко национално съзнание"съзнание“, 50 с гръцко и 147 с "неустановено„неустановено национално съзнание". Преброяването от [[1951]] година показва 514 жители, а преброяванията от [[1961]], [[1971]] и [[1981]] съответно 541, 443 и 458 жителисъзнание“. Намаляването на населението след войната се дължи на изселване отвъд океана.
 
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „[[македонски език|македонският език]]“ в него е запазен отлично.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
Ред 47:
В селото има две църкви - „Свети Константин и Елена“, на чийто храмов празник е и съборът на селото и „Свети Димитър“. В селото има силогос „Ирини“.<ref>[http://www.dimosmelitis.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=16&Itemid=20 Официален сайт на бившия дем Вощарани.]</ref>
 
=== Преброявания ===
==Личнсти==
* [[1913]] - 358 жители
* [[1920]] - 306 жители, 90 семейства
* [[1928]] - 417 жители
* [[1940]] - 516 жители
* [[1951]] - 514 жители
* [[1961]] - 541 жители
* [[1971]] - 443 жители
* [[1981]] - 458 жители
 
== Личнсти ==
;Родени в Забърдени
* {{BGR-флаг}} [[Дине Ташеминов]] (? - 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
Line 57 ⟶ 67:
==Бележки==
<references/>
 
 
{{Дем Лерин}}
Line 63 ⟶ 72:
 
[[Категория:Села в дем Лерин]]
[[Категория:Български общности в чужбина]]
 
[[el:Λόφοι Φλώρινας]]