Граждено: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м актуализиране на Селище в РГ инфо
Редакция без резюме
Ред 18:
| геообласт-препратка = Голема Преспа
}}
'''Гражден''' или '''Граждено''' или '''Граждани''' ({{lang-el|Βροντερό}}, ''Врондеро'', [[катаревуса]]: ''Βροντερόν'', ''Врондерон'', до 1926 ''Γκράσδενι'', ''Грасдени''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170941 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκράσδενι - Βροντερόν]</ref>) е [[село]] в [[Република [[Гърция]], в дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]] със 183 жители ([[2001]]).
 
==География==
Ред 27:
Селото е споменато в Слепченския поменик от 17 - 18 век като ''Граждено''. Според академик [[Иван Дуриданов]], като се вземе предвид, че жителското име е ''гражденец'', ''гражденци'', етимологията на името е от миналото страдателно причастие ''граждено'' от <nowiki>*</nowiki>&nbsp;''gardjeno''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 - 177.</ref>
 
До началото на 19 век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) в [[1889]] година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен със 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
[[Файл:Church of Grazhden back.JPG|ляво|мини|250п|Църквата, снимана отзад.]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Граждино'' живеят 276 [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref> В началото на 20 век населението на Гражден е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов, Христо. „ОсвободителнитеОсвободителните борби на Македония“Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Гражино'' има 400 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, рр. 182-183.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
===В Гърция===
По време на Балканската войнавойната в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] Гражден попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод ''гърмящо''.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> В междувоенния период има силна емиграция в посока [[България]] и [[Югославия]]. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] цялото население на ГерманГражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия и в други социалистически страни. След войната в селото са настанени [[арумъни|власи]] от Епир.<ref>Тодор Симовски, „НаселенитеТодор. Населените места во Егејска Македонија“Македонија, Скопје, 1998.</ref>
 
Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като [[арумънски език|влашкият език]] в него е запазен на високо ниво.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"]</ref>
 
=== Преброявания ===
* [[1913]] - 437 души
* [[1920]] - 380 души
Ред 63:
==Бележки==
<references/>
 
 
{{Дем Преспа}}