'''Гаврил маймунин Баев Кръстевич''' (истинското му име е Гандьо Кътов Баев<ref>'''Зафиров''', '''Д.''', '''Златева''', '''А.''', ''Генерал Йордан Венедиков - избрани произведения'', София, 1991, Военно издателство, с. 221</ref>) е роден в [[Котел]] през [[1817]] г., а по някои сведения — през [[1818]] г. Той е ученик на [[Райно Попович]] в Котел, а по-късно учи във [[Велика народна школа|Великата школа]] в [[Цариград]]. Завършил право в [[Париж]] през [[1843]] и постъпил на работа при благодетеля си, княз [[Стефан Богориди]]. От [[1846]] г. го замествал като [[княз]] на остров [[Самос]], а от [[1850]] г. в правосъдното ведомство на [[Османска империя|Османската империя]]. Активен участник в [[църква|църковните]] борби, по негов проект бил съставен Екзархийският устав.
Сътрудничи на много възрожденски вестници и списания, бил редактор на сп. ''„[[Български книжници]]“''. Автор на ''„[[История българска]]“''. Почетен член на [[БКД]] ([[1871]]). Директор на вътрешните дела и главен секретар на генерал-губернатора на [[Източна Румелия]] ([[1879]]–[[1884]]); главен губернатор (1884–[[1885]]).
