Бесвина: Разлика между версии

'''Бесфиня''', '''Бесвиня''' или '''Бесфина''' ({{lang-el|Σφήκα}}, ''Сф&#768;ика'', до 1926 година ''ΜπέσφιναΜπεσφίνα'', ''Бесфина'',<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/168669 наΜετονομασίες [[македонскиτων Οικισμών език|македонскиτης литературенΕλλάδας. езикΜπεσφίνα - Σφήκα]]: ''Бесвиња''</ref>) е бивше [[село]] в Република [[Република Гърция]] на територията на днешния дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]].

Селото е било разположено в областта [[Кореща]], високо в южния склон на планината [[Корбец]] (Трикларио) на около 40 километра западно от град [[Лерин]] (Флорина).

В 19 век Бесфиня е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. А. Синве ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Бесфина'' (Besphina) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В [[1889]] Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото живеят 70 [[българи|български]] семейства (373 души).<ref>Стефан Веркович, Стефан. „ТопографическоТопографическо-этнографический очерк Македонии“.Македонии, СПб, 1889. </ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Безвиния'' (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в ''Бесвиня'' живеят 390 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. „МакедонияМакедония. Етнография и статистика“.статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref>

Всички българи християни в селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=864&Itemid=369 Μπέσφινα]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Безсвини'' има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne"., Paris, 1905, ррp. 170-171.</ref> Според Георги Константинов Бистрицки ''Бесвина'' преди Балканската война има 90 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.</ref>

=== В Гърция ===

СледПрез [[Балканска война|Балканската война]] в селото влизат гръцки части, а след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Бесфиня попада в Гърция. Населението на селото намалява вследствие на емиграция в България и отвъд океана. В 1926 година Бесфиня е прекръстено на Сфика.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Селото е разрушено напълно по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]], като всичките му жители - 77 семейства с 304 души бягат в социалистическите страни. Землището на селото е присъединено към това на съседното село [[Оровник (Номдем ЛеринПреспа)|Оровник]] (Кариес).

=== Преброявания ===

== Личности ==