Траянови врата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ru:Траяновы ворота |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" (на [[гръцки]]: ''Βασιλική κλεισούρα'') или "Царски врата" (на [[гръцки]]: ''Βασιλική πύλη''), а по-късно и "Български проход" (на [[гръцки]]: ''Βουλγαρική κλείσις'').
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с [[Самуил|бъдещия цар Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива ([[битка при Траянови врата]]).<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427-1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава с войските си прохода през [[1443]] г. По време на [[Турско робство|турското робство]] проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от [[турски]]: ''kapı'', капия, врата и ''dervent'', проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до [[19 век]].<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19-146.</ref>
| |||