Топлишко въстание: Разлика между версии

За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига 20 000 убити от „бугарског окупатора”. Кръстьо Манчев твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. (К.Манчев-История на Сърбия.С-1999 г.,стр.264-269) По този повод, един от участниците в българската научна експедиция в Моравско от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. (<ref>Научна експедиция в Поморавието и Македония -1916.С.-1993 г.,стр.279)</ref>, това съответстващо на методите в онази епоха разбиране на един отделен учен е силно повлияно от действията на гръцките и сръбските власти в присъединените от тях след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] земи. То е подминато с безразличие от факторите определящи българската политика и най-точното доказатество за това е, че когато българската войска отново заема тези земи няма военни мерки принципно различни от тези в старата територия и особено показателно - няма никакви вълнения надхвърлящи обичайните в старите земи на царството.