Ерхард Милх: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: it:Erhard Milch |
|||
Ред 41:
С подкрепата на Гьоринг<ref>Friedhelm Kröll: ''Der Prozess gegen Erhard Milch.'' In: Gerd Ueberschär (Hrsg.): ''Der Nationalsozialismus vor Gericht...'' Frankfurt/M 1999 ISBN 3-596-13589-3, S.89</ref> “расовата непълноценност” на Милх е прикрита: били обявени резултатите от инициираното от него”специално разследване”, според които Ерхард Милх бил плод на извънбрачната връзка на майка си с ариец— барон Херман фон Бир. Милх бързо усвоява ролята на син на арийски барон. Бързата му кариера в Третия Райх убедително показва отношението на [[Хитлер]] и върхушката на нацистка Германия към “чистотата на кръвта”, когато не става въпрос за пропаганда, а за лични взаимоотношения. Единственият човек от ръководителите на [[НСДАП]], който ненавижда Милх заради еврейския му произход е “щатния антисемит на партията [[Юлиус Щрайхер]]. Той приема назначението на Милх за заместник на Гьоринг за лично оскърбление. Гьоринг обаче се застъпва за Милх и през [[1940]] г. успява да отстрани Щрайхер от всички партийни постове.
На [[15 ноември]] [[1941]] г. в [[Берлин]] се застрелва началникът на Техническото управление на Министерството на авиацията [[Ернст Удет]]. Той отговаря за програмата за превъоръжаването на [[Луфтвафе]], но на практика напълно я проваля. По тази причина се пропива и към момента на самоубийството е пълен алкохолик. Заелият мястото му Милх се проявява като талантлив организатор, анулира старите неудачни проекти и залага на старите, но проверени [[
Фактически Милх е най-дейния човек в Луфтвафе през цялата война, но опитите му да измести Гьоринг се провалят дори след провала на снабдяването по въздуха на 6-та армия на [[Фридрих Паулус|Паулус]], обкръжена при [[Сталинград]] в края на [[1942]] г. [[Хитлер]] категорично отказва да смени Гьоринг. Причината за това приятелски обяснява на Милх [[Роберт Лей]]: “Разбери, няма да катурнеш Гьоринг. Макар да е пълен въздух, той блести като медно канче. А ти, приятел, извинявай, но не си фигура за фасада”.
Въпреки големия си принос за развитието на Луфтвафе, той допуска глобална стратегическа грешка, като не оценява своевременно перспективите пред [[реактивна авиация|реактивната авиация]]. Когато през април 1941 г. извършва първия си полет първия в света реактивен изтребител, Удет заявява, че машината ще предизвика революция в авиацията и незабавно трябва да бъде пусната в серийно производство. Милх обаче му припомня досегашните му неуспешни “революционни” проекти и отказва да се занимава с машината. По тази причина серийно производство на реактивни самолети започва едва през 1944 г., когато е безвъзвратно късно. Милх публично признава, че не е бил прав, но без полза. С неуспех завършва и производството на самолети-снаряди ([[крилати ракети]] според съвременната терминология) Fi-103, по-известни като [[Фау-1]]. Изготвени са 11300 такива ракети, повечето от които са свалени от британската авиация и не достигат до [[Лондон]] – основната цел на бомбардировките, а достигналите града не нанасят значителни щети. Хиляди тонове свръхдефицитен по време на войната метал били хвърлени на вятъра.
След тези два провала и [[Операция Овърлорд|десанта на съюзниците]] в Нормандия, при който немската авиация не е особено ефективна, Милх изпада в немилост пред
На [[4 май]] [[1945]] г. е арестуван от англичаните в замъка Зихерхаген на брега на [[Балтийско море]].
| |||