Наум Тюфекчиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
→‎Биография: Спас Шангов -> Стоян Шангов
Ред 16:
Тюфекчиев се завръща в [[Княжество България]] и се включва в дейността на [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] в периода 1892-1894 година. На 27 декември 1894 Тюфекчиев заедно с Димитър Ризов, [[Андрей Ляпчев]], [[Тома Карайовов]], [[Никола Наумов]] и [[Трайко Китанчев]] основават [[Братски съюз|Братския съюз]], година по-късно влял се в [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията. Наум Тюфекчиев успешно организира убийството на Стефан Стамблов на 15 юли 1895, след което е арестуван, но по-късно освободен.<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/15.php Благов, Крум... , Убийството на Стамболов]</ref>
 
Чрез връзките си в двореца на [[Фердинанд I]] купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в [[Македония (област)|Македония]] се ползва [[Дончо Щипянчето]]. Посредством [[Димитър Ляпов]], Наум Тюфекчиев влиза във връзка с арменците [[Бедрос Парян]] и [[Армен Гаро]], като с негово оръжие те се готвят да взривяват Отоман банк в Цариград. След това дейността му е забранена от българската власт и със [[СпасСтоян Шангов]] издава през 1900 година вестник „[[Вечерна поща]]“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с [[Борис Сарафов]] обмислят да отвлекат сина на богатия политик [[Иван Евстатиев Гешов]], но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с [[болшевики|болшевишки]] революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1745&sectionid=7&id=00010 Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.]</ref>
 
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на [[Младотурска революция|Младотурската революция]] [[Ниязи бей]] и [[Енвер бей]]. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с [[Централни сили|Централните сили]]. Организиран и изпълнен от него е атентатът в Софийското градско казино на 31 януари 1915 година при който загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал [[Климент Бояджиев]], дъщерята на военния министър генерал [[Иван Фичев]] Мара, Цветана Христова и художникът [[Петър Милев (художник)|Петър Милев]], а други 8 души са ранени.<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/12.php Благов, Крум... , Атентатът в градското казино]</ref> След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5 000 златни лева от името на Александър Тюфекчиев за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година Наум Тюфекчиев е убит от екзекутор на ВМОРО на улица [[Георги Раковски (улица в София)|„Раковски“]] по заповед на [[Тодор Александров]].