Разлика между версии на „Митьо Ганев“

През [[1924]] заедно с неколцината си другари се присъединява към организираната от [[БКП]] [[Хасковска окръжна политическа чета "Христо Ботев"]]. През есента на същата година Ганев става член на БКП.
След събитията от Април 1925 година четата се разделя и отделни групи преминават в [[Турция]], [[Гърция]] и [[Югославия]]. Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си села в Хасковско.
На 22 юни [[1925]] година именно тази част от политическа чета "Христо Ботев", начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, от страна на военните, телата на всички убити са погребани в общиобщ гроб.
 
От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев ие нареченнаричан [[„Последният войвода“]] и през [[1968]] година образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора [[Никола Вълчев]]. [1][2] базиран на пораншната драматична пиеса на [[Димитър Инкьов]] "Легенда за Айданларската гора".
 
== Бележки ==