Ръкопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: eu:Eskuizkribu |
|||
Ред 4:
== История ==
През [[Античността]] за писане на ръкописи се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. В древността, [[Древен Египет|Египетското царство]] се стреми да запази [[монопол]]а си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение. В резултат, през епохата на [[Елинизъм|Елинизма]], в град [[Пергам]] е изобретена алтернатива
Хартията е изобретена около [[2 век]] в [[Китай]], който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През [[8 век]] [[араби]]те я разкриват. Те я пренасят в [[Европа]] през [[12 век]]. В [[България]] тя се използва от втората половина на [[14 век]]. Тук е внасяна от венециански търговци, особен вид дебела хартия, наричан [[бомбацин]]. На такава хартия е написано [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие]] на [[цар]] [[Иван Александър]].
През [[Средновековие]]то ръкописните книги са изработвани в специални работилници наречени [[скриптория|скриптории]], обикновено помещаващи се в [[манастир]]ите. Написването на текста и украсата им са дело на [[монаси]]-[[калиграф]]и (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, [[шрифт]]ът им се определя от епохата и региона в който се създава ръкописа. В България най-старо е [[уставното писмо]], заменено около 12 век с [[полуустав]] а от 14 век е въведен [[скоропис]]ът.
Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и [[аристокрация]]та. Понякога за тях биват изработвани богато украсени с рисунки книги. Като материали за рисуване се ползват [[туш]] и перо, [[акварел]], [[темпера]], [[гваш]], златен и сребърен [[варак]]. Украсата на ръкописите може да се състои както от сравнително прости геометрични и растителни мотиви, така и от детайлно изрисувани сцени на цяла страница - [[миниатюри]]. Характерът на изображенията се определя от типа на книгата (религиозен, светски, научнен) и съдържанието на текста ѝ.
Ред 24:
== Известни ръкописи ==
* „[[Книга на мъртвите]]“ - древноегипетски религиозен ръкопис на папирус, украсен с рисунки.
* „[[
* „[[Александрийски кодекс]]“ - гръцки препис на Библията от [[5 век]].
* Български препис на „[[Манасиева летопис|Манасиевата хроника]]“ - богато илюстриран ръкопис от втората половина на 14 век, изработен за цар Иван Александър.
* „[[Томичов псалтир]]“ - създаден в България, през втората половина на 14 век.
* „[[Много богатите часове на херцог дьо Бери]]“ - [[часослов]] от [[15 век]], разкошно украсен с миниатюри от [[братя Лимбург]].
* „[[Часословът на Етиен Шевалие]]“ - ръкопис от [[15 век]] с миниатюри дело на френския [[художник]] [[Жан Фуке]].
* „[[Ръкопис на Войнич]]“ - една от най-загадъчните ръкописни книги.
== Източници ==
Line 37 ⟶ 39:
* [[Илюстрован ръкопис]]
[[Категория:Ръкописи|Ръкописи]]
[[ar:مخطوط]]
| |||