Черкези: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда.
През 1820 г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата [[Кавказка война]] (1817-1864 г.) продължила почти 50 години, е изключително кръвопролитна. ( В деншно време, края на 29-тия и началото на 21-вия век, подобни действия има спрямо чеченците в Руската федерация ). Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за кавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот.
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята, а Руската империя в замяна на това приема християни, главно българи, които заселва в степите на днешна Украйна. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854 г. и продължава с различна интензвиност до 1864 г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни през периода 1860-1864 г. Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.
Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. В районите на разселване на черкезите, местното християнска население е било задължено да им изгради жилища. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876 г.
Ред 26:
В днешните територии на България черкезите са заселени основно в северната част на страната и в близост до черноморските пристанища Бургас и Варна. Компактни маси са заселени в днешните области: Видин, Враца, Монтана, Шумен, Добрич и Велико Търново, където черкезите създават свои села, а друга част от тях са настанени в български или турски села. В региона на Враца, Монтана и Плевен черкези са заселвани и в татарски села. В Южна България най-многобройната черкезка общност се създава в Ямболско, Бургаско и отчасти в днешната област Стара Загора.
Невъзможността на адигите да се адаптират бързо към новия климат в районите, където са заселени, води до тежки заболявания и висока смъртност. Много от семействата за няколко години просто изчезват. Освен това голяма част черкези са заселени в сухи и горещи райони на Източна Турция, където гладът взима огромни жертви.
Трудно е да бъде изчислен общия брой на черкезите, заселени на територията на България. Най-малко поради това, че вълни на преселвания е имало преди 1864 г. с различна интензвиност. Много от тях се местят постоянно или се претопяват чрез бракове с други мюсюлмани (турци, татари, албанци). По различни данни на територията на страната са заселени около 25-30 000 черкезки семейства, което по приблизително оценки се изчислява на около 120-150 000 души. Константин Иречек посочва, че черкезите в България преди 1878 г. са 150 000 души, като обръща внимание на факта, че мъжкото население в Северна България сред кавказците, освен санджаците Ниш, Търново и София е 30 573 души.
| |||