Степан Макаров: Разлика между версии

| име = Степан Осипович Макаров

'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.

[[Степан Макаров]] е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премествапреселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех.

По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.

През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] [[Степан Макаров]] парализират османския военен флот в [[Черно море]].

На 29 октомври 1880 е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 извършва хидрографски изследвания на протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 е произведен в капитан 1-ри ранг.

На 7 ноември 1894 е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896, като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 е повишен във вицеадмирал.

След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 Макаров подава мв Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].

От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[Баренцево море]] и изследвализследва бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]].

Петдесет и пет години отмерила живот отмерива съдбата на Макаров съдбата. Свършеното от него за тези 55 години, обаче се равняват на няколко живота. Научни изследвания и трудове, околосветски плавания, изобретения и усъвършенствания на навигационни и научни прибори, конструкции на кораби, артилерийски снаряди, смело внедряване в практиката на морското дело новите достижения на науката. Главно за него обаче винаги остава военния флот, и морската слава на Русия.

На 9 февруари 1904 е назначен за командващ на Тихоокеанския флот на [[Русия]] по време на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905). Загива на 31 март (13 април) 1904 в 9 часа и 39 минути на броненосеца „Петропавлоск“ който потъва след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].

* ''"Об обмене вод Черного и Средиземно-гоСредиземного морей" /1885/'';

* ''"Витяз" в Тихий океан" /т. 1-2, 1894/'';

* ''"Об исследования Северного Ледови-того океана", СПБ, 1897'';

* Ермак“''"Ермак" во льдах", ч. 1-2, СПБ, 1901''.