Друид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: tl:Druid |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
източник: Gaius Julius Caesar "Le Bello Gaelico"
“Най-достоверният източник е Гай Юлий Цезар, въпреки недоверието, което заслужава, поради своята пропаганда за войната в Галия. Цезар е бил политик и пълководец, самият той е притежавал жречески ранг в държавния култ, а към събеседниците му са се числели и друиди, като напр. Дивиак.
В друидите на първо място той виждал хора на духа, интелектуалци, които необременявани от военна служба и данъци, са имали невероятно влияние върху социалния и върху политическия живот на Галия - обстоятелство, което му причинявало големи трудности по време на завоеванието.
Според “Галската война” (VІ, 13-14) друидите служели на боговете, ръководели обществените и частни жертвоприношения, занимавали се с въросите на ритуалите, обучавали младите хора и били толкова почитани, че при обществени и частни спорове вземането на решение било предоставяно на тях. При по-сериозни провинения трябвало да издават и присъди. Ако осъденият се противопоставял, те имали правото да изключат злосторника от богослуженията, като това означавало и от общността, което се смятало за най-суровото наказание. Общността на друидите била йерархично изградена и се подчинявала на върховния жрец.
Страбон, който се опира на Посидоний, говори за три групи - на бардове, ватес-и (vates) и друиди, като и трите имали религиозни функции. Изглежда, че т. нар. ватес-и са били ясновидците и прорицателите, същинските свещенодействащи при жертвоприношенията. Бардите навярно са били привличани като композитори и рецитатори на химни и молитви. Но при всяко принасяне на жертва трябвало да присъства и един друид, т. е. представител на висшата и най-учена класа. Той бил “знаещ” и навярно бил преминал няколко степени на посвещение. Той “говорел езика на боговете”, сиреч служел като преводач и посредник между вярващите и техните богове. Възможно е да е имал и надзираваща и закрилническа функция: за да се постигне необходимото въздействие ритуалът трябвало да се извърши по правилния начин и в правилния момент. Вероятно поради тази причина още в класическите извори друидите често са били описвани като “магьосници” или “вълшебници”. Очевидно те лично са изпълнявали определени важни церемонии. Плиний Стари описва, как облеченият в бяло друид “на шестия ден от лунния цикъл” собственоръчно със златен сърп отрязва клонки имел от дъба .
Различни антични писатели, между които и Цицерон, виждали в друидите така да се каже питагорейците на варварите, защото те учели, че душата е безсмъртна. Често ги сравнявали с “приятелите на мъдростта”, философите. Според описанията на Страбон те наблюдавали природата и се занимавали с философия на морала, с една дума те били безупречни хора на високо етично ниво, поради което били натоварени и с правораздаването.
Несъмнено друидите имали ключово положение в келтското общество. Те възпитавали военната арстокрация и било почти правило, всеки крал да взема за свой съветник учителя си. Съгласно концепцията за законната власт друидите и кралят били едно единно цяло, защото законният крал се ръководел от волята на боговете. А кой я познавал по-добре от друидите?
Друидът давал съвети в този смисъл и в идеалния случай кралят ги следвал в действията си. По този начин друидът участвал в управлението, обаче държал в ръцете си и второто съсловие, воините, тъй като те получавали от него своите ценностни мащаби и цялата си идеология.
Друидите и техният светоглед внасяли ред и система в цялата бъркотия от келтски племена и племенни съюзи. Големи, ежегодни срещи в страната на карнутите в Галия давали възможност за осъществяване на общокелтски сделки и извънтериториално правораздаване. При състоящите се там празненства и богослужения навярно са били почитани и големи богове с по-голямо, от само местно значение.
Цезар самият приема, че корените на друидството са в Британия. Във всеки случай на остров Мон, дн. Ангълси (Anglesey) в северозападен Уелс имало важен образователен център, към който се стичали ученици от целия келтски свят. В 60 г. сл. Хр. пълководецът Светоний потеглил с два легиона, за да го срине до основи, защото било център на галската съпротива. Независимо от това римляните представили и готово хуманно оправдание: те били длъжни да освободят човечеството от една идеология, която все още изисквала човешки жертви. Третата причина за нападението никога не е била споменавана официално, но А. Рос успява да докаже,че Ангълси е бил финансовият център на друидите, тържището за златото от ирландските планини Уиклоу (Wicklow). Изглежда, че друидите силно са се намесвали в келтската икономика и търговия!
Изследователката е убедена, че откритито през 1984 г. в мочурището Линдоу (Lindow) край Манчестър запазено тяло, т. нар. “мъж от Линдоу” е бил друид. Мъжът е бил подложен на трикратна (срв. → Три) ритуална смърт, което е представлявало грижливо организирано и добре обмислено принасяне на жертва на върховните богове поради крайна нужда, тъй като е изглеждало, че римляните могат да се прехвърлят и в Ирландия през същата година, когато е бил разрушен Ангълси и е бил потушен бунтът на Будика.
Все още младият мъж навярно е бил ирландски аристократ, избрал друидското поприще. Изглежда, че той не само не се съпротивлявал, но че дори доброволно поел жертвата: три тежки удара с брадва по тила трябвало да го посветят на Таранис, срязването на сънната артерия – на Езус и удавянето във водата на мочурището – на Тевтат.
Ирландия действително никога не попаднала под римско робство. Друидството там продължавало да се развива необезпокоявано, за да се обедини накрая удивително кротко с християнството.
Континенталното и островното друидство съвпадат в основните си черти. В началото и в Ирландия “друи” („drui“) означавало друид с по-висок ранг, учител, съветник, посредник между божественото и земното. Още св. Колъмсил (St´Columcille) използва “друид” като почетна титла, тъй като формулира: “Христос, Божият син, е моят друид”. От друга страна в хода на християнизирането този върховен ранг изчезва – той се понижил до “ магьосник и вещер”. Филидите, които първоначално съответствали на ватес-ите - прорицатели поели задачите и правата на друидите, доколкото те били съвместими с християнството. Естествено отпаднали жертвоприношенията, както и други посветени на различните богове ритуали.
Бардите и сега стоели на най-долните стъпала в обществената йерархия и изглежда, че тяхната задача била преди всичко да разпространяват устното творчество, легендите и историите за героите.
Независимо от това обаче в легендите и житията на светците се говори предимно за “друиди” – различаването им било твърде второстепенно за християнските автори и техните преписвачи. За тях това били мъдреците, ясновидците, лекарите, дори майсторите на художествени предмети и хората на изкуството и естествено вълшебниците и маговете. Ранните автори обикновено се отнасят с голямо уважение към друидите; тяхното очерняне е явление, свързано с късните жития на светците. Някои от тези изтъкнати мъже и жени са известни поименно като напр. Катбад, Бек Мак Де.
Друиди са били всички, които имали по-високо образование: синовете и дъщерите на аристократите получавали действително много широко образование. Всеки, който искал да се специализира или да стигне до по-висок сан, трябвало да е готов да учи до двадесет и дори и повече години.
За ирландските друиди безсмъртието на душата също е било ядрото на учението им, но за разлика от галските друиди тяхната представа за Другия свят може да се възстанови от легендите.
За тях вселената е била проникната от божественото, което се проявявало във всевъзможни форми. Чрез наблюдаването на космоса и природата те намирали достъп до своите богове – това бил основен принцип, продължен и от светците на ранната ирландска църква, които впрочем в много случаи поемали друидските школи и университети. Мисионерът Колумбан от Луксей и Бобио († 615 г.) го е формулирал в своята първа проповед: “Който иска да опознае Твореца, трябва да опознае творението му.”
Поради тази причина далеч не всички друиди са живели в дворовете или крепостите - мнозина са обитавали усамотени места, както по-късно са правели и светците. Покрай наблюденията на природата те ставали астрономи, но трябвало да познават и астрологията, или приложни математици. От тях се очаквало да изчисляват сложни календари и да определят благоприятните и неблагоприятните дни.
Сказанията и легендите за светците съобщават за тяхната власт над елементите и метеорологичните явления: те можели да предизвикват дъжд, сняг, мълнии, гръмотевици и бури, дори да помрачават слънцето.
Гадаенето по облаците, небесните тела, полета на птиците и по техните гласове, по корените на дърветата и др. било част от техните задължения. Казаното от тях за бъдещето, техните предсказания, се смятали за съвършеното познание.
Езикът имал влияние над духовното в цялата вселена, напр. магическите формули и песни, заклинанията или клетвите и проклятията. Познати са редица магически действия. Похвалните и осмиващите стихове са имали за цел промяната на моралното поведение на високопоставените, а понякога дори и засягането на здравето им. Един оскърбен или разгневен друид е могъл със силата на словото си да накара онзи, който го е обидил, бил той човек или животно, да падне мъртъв на земята. От друга страна той е могъл и да лекува с неговата сила, особено, когато едновременно използвал и билки, вода и растения.
Както отбелязва още Цезар, друидите, макар и грамотни, не са фиксирали в писмена форма своите свещени текстове. За светски нужди те използвали гръцки и римски букви, в Ирландия, като компромис огам, но по принцип не се доверявали на “мъртвите” букви като носители на живото слово. Освен това тяхното учение не бивало да попада в ръцете на непосветените. Несъмнено те са предвидили порочния кръг, circuluc vitiosus, от писмо, изчезване на силите на паметта и зависимостта от писмото.”
Източник: “Лексикон на Келтската митология” от Силвия и Паул Ф. Ботеройд
{{религия-мъниче}}
| |||