Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Експедиционна дейност 1840-1845 ==
=== Експедиция на Колския п-ов 1840 ===
1840 е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на [[Карл МаксимовичЕрнст Берфон Баер]] на [[Нова Земя]]. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на [[Нова Земя]] и експедицията се насочва към [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. В очакване на по-благоприятно време БерБаер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменилотменя по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересувалозаинтересува БерБаер и той далдава съгласието си. През септември пеша и в лодка дс двама местни жителя Мидендорф пресякълпресича полуострова от селището Кола в северната част до град [[Кандалакша]], като изследва цялото течение на река [[Кола (река)|Кола]] (86 км) и извора и&#768; – езерото [[Имандра]] (812 кв.смкм<sup>2</sup>) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.
 
=== Сибирска експедиция 1842-1845 ===
От 1842 до 1845 по препоръка на [[Карл БерЕрнст фон Баер|Карл Баер]] извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния унтерофицер и военен топограф [[Василий Василиевич Ваганов]].
 
В началото на 1843 се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 кв.км<sup>2</sup>), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. ИзследваПрез целия месец юли изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км), като в долината и&#768; открива скелет на мамут и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] ({{coord|76º |25` с.ш., |N|98º и.д.|00|E|}}) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 експедицията се завръща в [[Красноярск]] и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на [[Горна Таймира|Горна]] и [[Долна Таймира]] и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]].
 
По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км<sup>2</sup>), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.
 
През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачваизкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресичапресичат [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достигадостигат до горното течение на река [[Уда]]. СпускаТам пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (ок.около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], икато Ваганов картира цялата река. продължаваПродължават на изток покрай брега, като изсладваизсладват геологията на крайбрежието. Открива п-ов [[Тохареу]] (53º 45` с.ш., 138º 25` и.д.), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и Николай. На изток от залива Николай открива хребета Мевачан (972 м). През ноември се връща обратно към устието на река [[Тугур]], изкачва се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея открива късия хребет [[Магу]] (1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължава на юг, достига до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачва по един нейн десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресича хребета, достига до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спуска до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачва се по Ниман и преминава в басейна на река [[Селемджа]]. Продължава на северозапад и в края на декември 1844 достига до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].
 
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и заналността на растителността.