Разлика между версии на „Океан (митология)“

{{Титани}}

 

'''Океан''' Океан (в древногръцката митология) е титан от първото поколение. В гръцката митология Океан, или Okeanos е най-големият от дванадесетте титани,. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея]]. Брат и съпруг е на титанидата [[Тетида]], от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири [[Прометей]] и [[Зевс]]. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу [[Зевс]]. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и [[Тетида]] живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

 

== Изобразяване ==

 

== Митология ==

За огромна изненада думата “океан” няма гръцки произход, което е в унисон със старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Това е от важно значение, тъй като преди идването на елинските племена титаните били боговете на местното население, които гърците отхвърлили. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.

 

== Произход ==

Думата oкеанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като "вода в кръг". Точно такава била и древната представа за реката Океан като "река, обгръщаща в кръг земята". Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност.

Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.

== Вижте също ==