Европейски съд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Европейският Съд''', чието официално название Договорите е '''Съдът''', е върховен орган на [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] - [[върховен съд|върховен съд]] на [[Европейския съюз]] по смисъла на европейското право. Създаден е през 1952 г. с цел да осигури еднаквото тълкуване и прилагане на европейското право в държавите — членки на съюза. Седалището на европейскияEвропейския Съд е разположено в град [[Люксембург (град)|Люксембург]].
== Състав ==
Допълнителна информация: [http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Members_of_the_European_Court_of_Justice Списък на членовете на европейския Съд]
Ред 5:
Съдът се състои от 27 съдии, които се подпомагат от осем генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие на правителствата на държавите-членки и заемат длъжността за срок от шест години. Договорите изискват те да са избрани от правни експерти, чиято независимост е "извън съмнение" и които отговарят на изискванията за заемане на най-високите съдебни длъжности в съответните страни, или които са с призната компетентност. На практика, всяка държава-членка назначава съдия, чието назначаване след това се ратифицира от всички останали държави-членки.
Председателят на Съда се избира за срок от три години.
 
=== Камари ===
Съдът може да заседава в пленарна сесия, като голям състав от 13 съдии или в състави от трима или петима съдии. Съдът заседава в пленарно заседание, но за определени подготвителни задачи или определени групи от правни материи може да назначи специални колегии от по трима, петима или седем съдии. Съдът заседава в пленум винаги, когато държава членка или институция на ОбщносттаЕвропейския съюз, която е страна по делото, го е поискала. Решенията на Съда са действителни само ако в разискванията по делото са участвали нечетен брой съдии. Когато Съдът заседава в пленум, решенията му са действителни, ако в заседанието са участвали девет съдии. Кворумът за заседанията на колегиите е трима съдии (при тричленни и петчленни колегии) и петима съдии (при седемчленна колегия). Държавите членки и институциите на Европейския съюз се представляват пред Съда от представител, назначен за всяко конкретно дело. Представителят от своя страна може да бъде подпомаган от съветник или правоспособен адвокат. Всички други страни в процеса се представляват от правоспособен адвокат (или университетски преподавател, ако законодателството на съответната държава членка го допуска).
 
=== Генералните Адвокати ===
Съдиите се подпомагат от осем генерални адвокати, които са отговорни за представяне на правно становище по дела, които са им възложени
Пет общо осемте генерални адвокати са неминирани по право от петте големи страни-членки на Европейския съюз: Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Испания. Останалите три позиции на ротационен принцип по азбучен ред между останалите 22 по-малки страни-членки. В момента Словакия , Словения и Финландия .
Съгласно Договора от Лисабон, броят на генералните адвокати може ( ако Съдът поиска това) - да се увеличи до 11, като шест ще бъдат от шестте най-големи държави (Полша добавяне към горепосочените пет държави), а останалите пет ще се избират отново на ротационен принцип.
==Правомощия==
Отговорност на СъдаЕвропейския Съд е да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на договорите на Европейския съюз и на разпоредбите, установени от компетентните институции на съюза. За да може да изпълнява тази задача, Съдът е компетентен да разглежда различни видове дейности. Наред с другите компетенции на Съда, може да се произнесе по исканията за отмяна или действия за установяване на неправомерно бездействие, подадени от държава-членка или институция, действия срещу държавите-членки за установяване на неизпълнение на задължения, справки за преюдициално запитване и жалби срещу решения на Първоинстанционният съд.
===Лендмарк решения===
С течение на времето Съдът разработва две основни правила, на които правният ред почива: непосредствено действие и върховенство. В своята практика (с Решение по [[Дело Ван Генд ен Лос|дело Van Gend & Loos]] от 1963 г.), Съдът е въвел принципа на непосредственото действие на общностното право в държавите членки. То дава възможност на европейските граждани да се позовават пряко на общностните разпоредби пред техните национални юрисдикции.
 
==Процедура==
== Външни препратки ==