Уикипедия

Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
|генерален адвокат=Karl Roemer
}}
Решението на [[Европейски Съд|Европейския Съд]] по дело '''C 26/62 Ван Генд ен Лос срещу нидерландската данъчна администрация''' (''N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos'' срещу ''Nederlandse Administratie der Belastingen'') от [[5 февруари]] [[1963]] г. е едно от емблематичните решения на европейскияЕвропейския Съд, чрез което Съдът по тълкувателен път формулира принципа, че нормите на правото на Европейския съюз могат да създават незабавно и пряко права на физическите и юридическите лица от държавите членки, които права трябва да бъдат признати и защитавани от националните съдилища на държавите — членки на Съюза. Днес този принцип е известен като принцип на директния ефект на правото на Европейския съюз и е една от най-важните негови характеристики.
==История==
'''„Ван Генд ен Лос“''' - нидерландска компания за логистика, внася [[карбамид-формалдехид]] от [[ФРГ|Западна Германия]] в [[Нидерландия]], при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни мита. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното ѝ мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейска икономическа общност]] (днес. чл 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз), тогава постановляващ:{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си кавито и да е нови митнически такси за внос и износ, както и мерки с равностоен ефект, и от увеличаването на тези, които вече прилагат в търговията помежду си.}}
 
„Ван Генд ен Лос“ плащат наложеното им мито, но опитват да си върнат парите чрез нидерландски съд. Във връзка със случая нидерландският съд отправя преюдициално запитване до Европейския съдСъд с молба последният да се произнесе съсс тълкувателно решение ''"дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави-членки могат да се позовават на основание на този член на права, които националният съд трябва да защитава"''.
 
Правителството на Нидерландия и Белгия оспорват компетентността на Съда да се произнесе по случая с мотива, че Съдът не е компетентен да се произнесе дали разпоредбите на Договора за ЕИО имат предимство пред вътрешното законодателство или пред други договори, по които Нидерландия е страна и които са част от вътрешното ѝ право, и че определението на Съда няма да е релевантно за разрешаването на отнесения пред него спор.
Ред 41:
==Решението==
{{Уикиизточник|Дело 26/62 Ван Генд ен Лос|решението на Съда по делото Ван Генд ен Лос}}
На 5 февруари 1962 г. Европейският съдСъд излиза с решение, което отхвърля протестите на белгийското и нидерландското правителство и според което посоченият член от Римския договор създава директно права за „Ван Генд ен Лос“. Своето решение Съдът мотивира със широко тълкуване на Договора, обяснявайки, че:
{{Цитат|...Общността съставлява нов правов ред на международното право, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права, макар и в ограничени области, и чиито субекти са не само държавите-членки, но и техните граждани. Поради това, независимо от законодателството на държавите-членки, общностното право налага задължения на частноправните субекти и същевременно е предназначено да поражда права, които стават част от техния патримониум.<br>
Тези права възникват не само когато са изрично предоставени от Договора,
но също така и въз основа на задълженията, които Договорът налага по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите-членки и на институциите на Общността.}}
Изхождайки от ''духа, общата структура и формулировката на тези разпоредби'', съдътСъдът прави извода, че целта на Договора за ЕИО, ''а именно създаването на общ пазар, чието функциониране засяга пряко правните субекти в Общността, предполага, че този Договор е повече от едно споразумение, пораждащо единствено взаимни задължения за държавите, които са страни по него''. Съдът потвърждава, че чрез Договорите ''държавите са признали, че общностното право има обвързващо действие, поради което техните граждани могат да се позовават на него'' пред националните съдилища.
 
Съдът уточнява, че обстоятелството, че някои членове от Договора предоставят възможност на Комисията и на държавите-членки да заведат дело пред Съда срещу държава, която не е изпълнила задълженията си, ''не означава, че частноправните субекти не могат при необходимост да се позовават на тези задължения пред национален съд, както и фактът, че Договорът предоставя на разположение на Комисията средства за гарантиране на спазването на задълженията, наложени на субектите на Договора, не изключва възможността по дела между частноправни субекти пред национален съд да се прави позоваване на нарушение на тези задължения''.
Ред 51:
Относно митото, с което Нидерландия е обложила внесения карбамид-формлдехид, съдът постановява, че Нидерландия не може да установява по-високи митата от тези, валидни преди влизането в сила на Договора (преди [[1 януари]] [[1958]]). Относно това Съдът отбелязава, че незаконното увеличение може да се дължи както на реорганизация на тарифата, в резултат на която продуктът се класира в позиция, за която е предвидено по-високо облагане, така и на увеличение на самата митническа ставка. Но съдиите в Люксембург признават, че националният съд на Нидерландия е, който трябва да установи дали карбамид-формалдехидът от Федерална република Германия е обмитен съгласно действащите в Нидерландия митнически разпоредби с вносно мито, по-високо от това, с което се е
облагал към [[1 януари]] [[1958]] г.
 
==Значение на решението==
Решението на Европейския съдСъд по случая „Ван Генд ен Лос“ илюстрира съзидателната роля на Съда на Европейския съюз при формулирането на основните принципи на европейското право. Принципът за директен ефект на нормите на правото на ЕС не се съдържа в учредителните договори на съюза, а е формулиран и доразвит от Съда. Случаят илюстрира начина, по който разпоредбите на европейското право стават част от вътрешното право на държавите членки. Директният ефект не предполага непременно действия на Европейската комисия срещу държавите-членки, а предоставя на гражданите възможността сами да предприемат такива действия пред националните си съдилища, позовавайки се на правата си, предоставени им от нормите на Правото на Европейския съзю&nbsp;— един по-ефективен механизъм за правна принуда над държавите-членки, нарушителки на съюзното право.
 
==Източници==
*{{bg икона}} [http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2009-05/tra-doc-bg-arret-c-0026-1962-200802142-05_02.pdf Решение по дело 26/62 на страницата на Съда на Европейския съюз.]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ван_Генд_ен_Лос_(дело)“.