Григор Караманов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
без автоматична категория |
||
Ред 4:
| px=140
| описание= български учител и общественик
| роден-дата= [[1848]]
| роден-място=[[Кюстендил]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[1881]]
| починал-място= [[Шумен]], [[България]]
| още=
Ред 14:
== Биография ==
Роден е през 1848 година в гр. [[Кюстендил]]. Учи във френския лицей , а след това във Военномедицинското училище в [[Цариград]](1867-71). През 1872-74 г. е учител в Софийското класно училище, а през 1874-75 г. е преподавател по история, френски и турски език в Кюстендилското класно училище. Оттогава до [[Освобождение]]то редовно е избиран за училищен настоятел в града и е един от съветниците на [[митрополит]] [[Иларион Ловчански]]. При установяването на Временното руско управление в града (30 януари 1879) е избран в пръв секретар, а от 20 март — за председател (кмет) на Градския управителен съвет, която длъжност изпълнява до 31 декември 1878 г.
Депутат в Учредителното и І Велико Народно събрание. Заема длъжността „почтмейстер" във [[Варна|варненската]], [[Русе|русенската]] и [[София|софийската]] пощенска кантора. През 1880 г. е назначен за мирови съдия в гр.[[Шумен]], където умира.
Като пръв кмет на Кюстендил има заслуги за уреждане административното управление (съвместно с руските власти), за настаняването и издръжката на голям брой български бежански семейства (главно от Малешевско и от Пиянечко), грижи се за опълченци, четници от четата на дядо [[Ильо войвода]] и за установяването на първата българска постоянна военна част в града. По негово време са извършени и първите благоустройствени и обществени мероприятия в града: наименуване на улиците; по главните улици и оживените кръстовища са поставени 30 фенера; съборени са много подлежащи на срутване сгради; в ремонтирания бивш конак са настанени държавните и общински управления; ремонтирана е "Чифте баня"; поправят се всички дотогавашни чешми в града, като се правят и две нови; създава се градският парк, наречен "Народната бахча"; покриват се с плочи повечето от каналите в града; Гражданите са задължени преди народни празници и тържества да поставят на къщите си български знамена и др.
Ред 22:
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.284 и 300;
* Георгиев, Сталин, ''Кметовете на Кюстендил (1878-2003 г.)'', Кюстендил, 2003 г., с.22-25;
==Външни препратки==
Ред 33:
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Кметове на Кюстендил]]
| |||