Наум Евров: Разлика между версии

Наум Еврович е роден в град [[Струга]], тогава в Османската империя. След създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] се обявява против нея, а през 1872 година става член на дружеството „Свети Климент“ в [[Охрид]]. На 5 ноември 1875 година с други граждани на Охрид прави опит за въстановяване на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. Заедно с [[Темко Попович]], [[Коста Групчевич]] и [[Василие Карайовович]] основават [[Таен македонски комитет]] през 1885 година, с които преди това участва в ученическото дружество „Свети Климент“. Скоро след това за кратко са арестувани в [[София]]<ref>[http://www.promacedonia.org/srbi/novakovich.html Писма на Стоян Новакович]</ref>. Заедно с Коста Групчевич изпращат меморандум до канцеларията на Великия везир от името на [[Дружество на сърбомакедонците|Дружество на сърбомакедонците]] в [[Цариград]] и друг меморандум до представителите на Великите сили. Там започват да издават вестник „Македонски лист“ от 26 юли 1887 година и правят опит да издадат буквар. През това време е в близки отношения със сръбския посланник там [[Стоян Новакович]]. Наум Еврович и Коста Групчевич през 1887 година пишат книга в отговор на книгата на [[Атанас Шопов]] „La Macédoine“ (с псевдоним Офейков), но не успяват да я издадат. Наум Еврович се разболява и се завръща в Струга преди 8 октомври 1888 година<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.512</ref>.

 

 

{{цитат|В Струга има едно зрънце от сръбска пропаганда. Това зрънце е болният Евров, който в Цариград изгуби ума си и отиде да се лечи в „Свети Наум“, доктора на развалените умове в оная страна. Нещастният Евров живее в настоящето време в Струга и служи на сръбската пропаганда, защото оттам получава прехраната си. Гражданите се подиграват с него... Тоя Евров дойде да ни намери, когато бяхме на даляните... След кратък един разговор, Евров тихо ми прошепна: не е ли възможно да му се намери едно учителско място...<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 312 - 313.</ref>}}