Тайгет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Тавгетос“ като „Тайгет
мРедакция без резюме
Ред 2:
[[Картинка:Taygetoss.JPG|мини|300px|дясно|Тъмният район]]
 
'''Тайгет''', на [[гръцки]] '''Тавгетос''' ''(Ταΰγετος)'' или '''Пентадактилос''' ''(Πενταδάκτυλος)'' е най-високата планинска верига в [[Пелопонес]]. Най-високият ѝ връх има надморска височина 2407 м и се нарича ''Агилиас'' или ''Профитис Илиас'' ([[Илия|Пророк Илия]]), по името на едноименната църквица, която е изградена близо до върха, който в древни времена е бил наричан ''Талетос''.
 
НайОт най-южният връх на главното било на планината е Профитис Илиас (Προφήτη Ηλία) (2407м), на север следват [[Сидирокастро]] - ''Желязната крепост'' (Σιδηρόκαστρου) (2228м2228 м), ''Спанакаки'' (Σπανακάκι) (2024м2024 м), ''Нереидовуни'' - Масивът на Нереида (Νεραϊδοβούνι)(2025 м), ''Гупата'' (Γούπατα) (2031м2031 м), ''Атанати рахи'' - Скалата на безсмъртните (Αθάνατη ράχη) (2360м2360 м), ''Халасмено''-Ерозиралият връх (Χαλασμένο) (2203м2203 м), ''Лаганас'' (Λαγανά) (1517м1517 м), ''Лепену-Лепенят'' (Λεπενού) (1733 1733мм), ''Грамени петра'' - Писаната скала (Γραμμένη πέτρα) (1597м1597 м), ''Гувес'' - Ямата (Γούβες) (1852м1852 м), ''Нереидаврахо'' - Скалата на Нереида (Νεραϊδόβραχο) (1660м1660 м) и ''Ксеровуня'' - Сухата планина (ξεροβούνια) (1852м1852 м).
 
== История ==
Тази планинска верига е свързана с античната гръцка[[древногръцка митология]]. Името й произлиза от [[Тавгети]], една от седемте Атлантиди или [[Плеяди]], дъщеря на [[Атлантис]] и на [[Плейонис]]. Според други версии, Тавгети е била съпруга на [[Лакедемонис]] и майка на [[Еврота]].
 
През византийския период, планината е била наречена с името ''Пентадактилос'', по формата на петте най-високи върха. През периода на нашествието на кръстоносците[[кръстоносци]]те тя е получила името ''Зигос'' или ''Мелигу'', по името на славянското племе мелиги[[мелинги]], което заедно с останалите славянофони [[езерци]] се заселило тук. По време на Въстанието през 1821 г., планинската верига е била наричана ''Агиолиас о макринос'' (Господар на хоризонта), поради дългото йѝ било, докато в най-ново време е наричана отново с древното йѝ име, Тавгетос. Гръцките моряци, които са наблюдавали върховете йѝ, са я наричали ''Вуно тис Монис'' (Планината на Монис).
Тази планинска верига е свързана с античната гръцка митология. Името й произлиза от Тавгети, една от седемте Атлантиди или Плеяди, дъщеря на Атлантис и на Плейонис. Според други версии, Тавгети е била съпруга на Лакедемонис и майка на Еврота.
 
Планинската верига Тавгетос е дълга 115 километра, има най-голяма ширина 30 километра и площ 2500 кв.км. Тя се разделя на четири основни дяла:
През византийския период, планината е била наречена с името Пентадактилос, по формата на петте най-високи върха. През периода на нашествието на кръстоносците тя е получила името Зигос или Мелигу, по името на славянското племе мелиги, което заедно с останалите славянофони езерци се заселило тук. По време на Въстанието през 1821, планинската верига е била наричана Агиолиас о макринос (Господар на хоризонта), поради дългото й било, докато в най-ново време е наричана отново с древното й име, Тавгетос. Гръцките моряци, които са наблюдавали върховете й, са я наричали Вуно тис Монис (Планината на Монис).
 
А) Северен (в околностите на Мегалополи),
Планинската верига Тавгетос е дълга 115 километра, има най-голяма ширина 30 километра и площ 2500 кв.км. Тя се разделя на четири основни дяла: А) Северен (в околностите на Мегалополи), Б) Източен (срещу Спарта), В) Западен и Г) Южен, който формира полуостров Манис и който завършва в морето с нос Таинарос. Най-високият й връх Профитис Илиас е разположен в горната част на района, наречен Пирамида поради характерната му форма. Централната част на планинския масив често е наричан "Σκοτεini Πλευρά" (Тъмният район) поради това, че разположените тук селища не се огряват през ранните утринни и късните вечерни часове.
 
Б) Източен (срещу Спарта),
 
В) Западен и
 
Планинската верига Тавгетос е дълга 115 километра, има най-голяма ширина 30 километра и площ 2500 кв.км. Тя се разделя на четири основни дяла: А) Северен (в околностите на Мегалополи), Б) Източен (срещу Спарта), В) Западен и Г) Южен, който формира полуостров Манис и който завършва в морето с нос Таинарос. Най-високият йѝ връх Профитис Илиас е разположен в горната част на района, наречен Пирамида поради характерната му форма. Централната част на планинския масив често е наричан "Σκοτεini Πλευρά" (Тъмният район) поради това, че разположените тук селища не се огряват през ранните утринни и късните вечерни часове.
 
Тавгетос е изграден предимно от азбестови скали и мрамор и е богат на води. Климатът му като цяло е континентален, със значителни снеговалежи през зимата. Преобладаващите дървесни видове са елата (Abies cephallonica) и черния бор (Pinus nigra), като има добре развита речна мрежа.
 
Притежава голямо богатство на флората[[флора]]та и фауната[[фауна]]та, като измежду видовете 25 са ендемични, като освен това е и междинна база за прелетните птици.
 
Тавгетос, както и повечето райони на Гърция, е засегнат от редица екологични проблеми, между които незаконна сеч, пожари, мелиорации и прекомерна паша, което пречи на естественото възобновяване на горите, както и от добив на кариерни материали, прокарване на пътища и незаконно строителство, което променя необратимо околната среда. Опустошителните пожари през 2005 г. и 2007 г. са унищожили голяма част от горските масиви по централния западен склон, като са се запазили само около половината от тях.
 
По склоновете на Тавгетос се разполагат редица малки селища със собствен местен облик и функционира планински заслон на 1600 мнвм.н.в.
 
[[Категория: Планини в Гърция]]