Йордан Соколов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
PetkoS (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12:
Роден е на 18 януари 1933 г. в София. Баща му [[Георги Соколов (юрист)|Георги Соколов]] е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на [[Народна партия|Народната партия]] и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет "Св. Климент Охридски"]]. От 1956 до 1958 г. е секретар в [[Държавния арбитраж]], а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет.
Нов етап в кариертата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година той инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. той е избран за член на [[Централната избирателна комисия]] от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента [[Жельо Желев]]. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя [[стачката на 39-те]]. В правителството на [[Филип Димитров]] той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите [[Иван Костов]] и [[Светослав Лучников]] става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "[[Кинжали]]"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на [[СДС]] за следващ министър-председател.
 
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на [[Петър Стоянов]]. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Заедно с [[Екатерина Михайлова]] е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Спечелва си огромна неформална власт в съдебната система и сферата на сигурността - фактически негови назначения са министрите на вътрешните работи, на правосъдието, шефовете на съдилищата, главният прокурор, шефовете на тайните служби и т.н. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх [[Диодор Йерусалимски|Диодор]] за [[Орден на Светата гробница|Рицар на Светата гробница]].