Пендалофос: Разлика между версии

'''Пендалофос''' или '''Жупан''' ({{lang-el|Πεντάλοφος}}, до 1928 ''Πετρόβουνο'', ''Петровуно'', [[катаревуса]] ''Πετρόβουνον'', ''Петровунон'',<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/171123 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πετρόβουνον -- Πεντάλοφος]</ref> до 1927 ''Ζουπάνι'', ''Зупани'', катаревуса ''Ζουπάνιον'', ''Зупанион''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/169250 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζουπάνιον -- Πετρόβουνον]</ref>) е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], центърчаст наот общинадем [[ПендалофосГоруша (общинадем)|ПендалофосГоруша]], Ном [[Кожани (номВойо)|Кожани]], Областна област [[Западна Македония]] с 633 жители (2001).

== География ==

Селото е разположено на пътя [[Кожани]] - [[Неаполи (Номдем КожаниГоруша)|Неаполи]] (Ляпчища) - [[Коница]], високо в югозападните склонове на планината [[Горуша]] (Войо). Отдалечено е на 90 километра западно от [[Кожани]] (Козани) и на 136 километра североизточно от Янина. На 16 километра на запад е село [[Борботско]] (Ептахори) от Номдем [[КостурНестрам (номдем)|КостурНестрам]].

== История ==

В края на 19 век Жупан е център на Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Джупани'' (Djoupani), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жупан има 1750 жители [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 273.]</ref>

През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] в 1913 година Жупан остава в Гърция. През 1927 година селото е преименувано на Петровуно, а през 1928 година - на Пендалофос.

През [[Втората световна война]] селището е център на гръцката комунистическата съпротива, в него често пребивава щабът на 9-та дивизия на [[ЕЛАС]], а понякога и Областното бюро на [[Гръцка комунистическа партия|ГКП]] за [[ГръцкаЕгейска Македония]].<ref>Стојановиќ-Лафазановска, Лидија и Ермис Лафазановски. Егзодусот на Македонците во Грција: Женските стории за Втората светска војна и нивниот егзодус. Скопје, 2002, 33.</ref>

Най-старата сграда в Пендалофос е църквата „Свети„[[Свети Ахил“Ахил (Пендалофос)|Свети Ахил]]“, построена в 1742 и изписана в 1774 година.<ref>[http://pspentalofos.gr/ Πολιτιστικός Σύλλογος Πενταλόφου]</ref>

<div class="references-small"><references /></div>

[[Категория:Села в Номдем КожаниГоруша]]