Битка при Каудинийските проходи: Разлика между версии

| сила1 = 18,000неизвестни – 27,000

След спечелването на чиста победа някъде в [[Самниум]] през 322 пр.н.е., римляните отказват офертата за сключване на мир от самнитите, подготвяйки се да възобновят кампанията си през 321 пр.н.е. Консулите за годината Тит Вертурий Калвин и Спурий Постумий Абин, повеждат тяхната комбинирана [[Римска армия|армия]] към [[Кампания]], решавайки да издигнат своя лагер до Калатия (Calatia), точно на изток от [[Капуа]]. Комбинираните им сили са вероятно между 18,000 – 27,000 човека в зависимост от броя на легионите, които командват консулите.

Самнитския генерал Гай Понтий разбирайки, че римската армия се намира близо до Калатия, изпраща десет войника дегизирани като овчари. Когато римляните ги залавят, мнимите овчари им казват, че град [[Лучера]] (Lucera) в [[Апулия]], който на скоро е завладян от римляните е обсаден. Консулите напълно повярват в тази история и решават да се претакат на помощ на “обсадения” град. Лошото за тях е, че избират да минат по по-краткият път през Каудинийските проходи. Районът около Каудинийските проходи е обграден от планини и може да се премине само през две [[дефиле]]та. Според [[Тит Ливий]], римляните минават по първия проход, и през тревистите полета без да забележат криещите се самнитски сили в хълмовете над тях. Когато достигат второто дефиле откриват, барикада от повалени дървета и големи камъни и скали. В този момент самнитите се показват на хълмовете. Разбрали, че са измамени, римляните опитват да се върнат, но виждат, че и пътят назад е блокиран. Те са хванати между две барикади, заобиколени от вражеските сили навсякъде над тях. В този момент според Ливий, римляните изпадат в отчаяние разбирайки, че положението им е безнадеждно.