|
Композиторът завършва първия вариант на операта на 21 септемвр 1924 г. Тъй като по това време единствения оперен театър у нас - [[Национална опера и балет|Софийската опера]], е свали всички български опери от сцена под претекст, че художественото им равнище е много ниско, Маестро Атанасов е принуден да постави творбата си като [[оратория]]. Концертното изпълнение на "Цвета", тогава носеща името на драмата, е изнесено на [[24 октомври]] [[1924]]г, в салона на [[Централен военен клуб|Военния клуб]] в [[София]] под диригентството на композитора. Концертаът е посрещнат радушно от публиката и критиката и след една година (на [[31 октомври]] [[1925]]г) операта е поставена на сцената на частния оперетен Кооперативен театър (диригент [[Илия Стоянов]], режисьор [[Стоил Стоилов]]). След изнасянето и композиторът открива някои слабости в произведенито и го преработва почти изцяло, като вече го озаглавява "Цвета". В този вид операта е поставена за първи път в Софийската народна опера на [[18 март]] [[1929]]г, под диригентството на [[Венедикт Бобчевски]].
==Сюжет==
Жътва в полето. Жътвари и жътварки събират снопите със жито и пеят. Отдалеч долита мелодията на меден [[кавал]]. По нея селяните познават, че е дошъл младия овчар Спас. Всички обичат момъкът и се радват, че идва насам, но с най-голямо нетърпение го чака Цвета - той е нейният избраник. Двамата млади са весели и щастливи, но срещата им е прекъсната от гърмежи. Настава тревожна суматоха - защо ли стрелят турците? Осмен бег връхлита, придружен от цяла група турци и започва да ругае селяните, че не работят и да ги заплашва.Причината да дойде обаче е съвсем друга - той е харесал Цвета и е решил да я вземе в [[харем]]а си. Отначало се опитва да я съблазни с обещания за богат и безгрижен живот, но когато девойката смело се противопоставя, вбесения Осман бег я грабва и отвлича. С ужас близките на Цвета чуват виковете и.
В къщата на Осман бег. Измъчена и изтерзана Цвета проклиня своята съдба. Но нещастието не я е сломило - тя отново упорито отказва на турчина да стане негова жена. Не помагат нито молбите, нито заплахите му. Девойката се надява, че близките и ще направят всичко възможно, за да я освободят. Наистина нейният брат Дуко и Спас се оплакали от Осман бег на пашата, който им дал разрешение да претърсят къщата на турчина. Когато двамата младежи идват в къщата Осман бег не ги пуска в стаите, тъй като има харем, а по турските закони чужд мъж не може да влезе там. Дуко и Спас са сигурни, че Цвета е в харема, но нищо не могат да направят. Преди да си тръгнат обаче подхвърлят кърпа, в която е завързан пръстен, като се надяват Цвета да я открие и да разбере, че са идвали да я търсят. След идването на Дуко и Спас, при Осман бег идва секретарят на пашата, за да го уведоми, че роднините на Цвета са се отнесли до съда, и да го предупреди да вземе мерки. Секретарят го съветва да потърси услугите на хитрия врач-шарлатанин Селим ходжа. Цвета намира кърпата с пръстена и това подхранва надеждите и с нови сили. Тя приема съвета на двете потурчени българки Кръста и Петкана да излъже Осман бег, че е съгласна да му стане жена, а пред съда да каже истината. Осман бег тържествува.
В конака. Съдът трябва да установи дали Осман бег наистина насилствено е отвлякъл Цвета, или тя доброволно се е съгласила да отиде при него. Селим ходжа обаче с някаква билка е отнел волята на Цвета, за да и внуши предварително отговорите на трите въпроса, които ще и зададе пашата.Заседанието на съда се открива и пошата задава своите въпроси към преоблечената като ханъма Цвета. Девойката отговаря, че никой не я е отвличал и иска да стане жена на Осман бег. Близките и са потресени. Те не вяват, че жената която говори като туркиня е Цвета и искат да и бъде махнато [[фередже]]то. Пашата отказва да изпълни това искане, но след намеса на присъстващите консули е принуден да отстъпи. Когато откриват лицето на Цвета близките и изпадат в отчаяние, а Осман бег бурно изразява радостта си. Само Спас още не може да повярва, втурва се към нея и страстно я моли да се опомни. Пламенните му думи помагат да Цвета да дойде на себе си. Тя познава близките си, хвърля фереджето в краката на турците и казва истината. Пашата въпреки нежеланието си е принуден да я освободи.
В къщата на Траян. Всички са весели - Цвета и Спас се женят. Селяните се радват на избавлението на девойката и празнуват щастливото събитие. Но Осман бег не се е примирил, нито пък е забравил горчивината от преживяното в съда поражение. В разгара на сватбеното веселие той се втурва придружен от група въоръжени турци в двора на Траян и грабва Цвета. Настава суматоха и турците започват да стрелят, и селяните се разбягват. Когато Осман бег повлича Цвета и смята, че вече я е спечелил завинаги, тя успява да измъкне [[ятаган]]а му и да го забие в гърдите на похитителя си с думите: "Не съм вече твоя робиня!".
==Музика==
Операта "Цвета" е дълбоко народностно произведение. Композиторът умело е съпоставил в музиката си борбата между двете сили - народ и покорител, като е използвал теми от македонския и турския песенен фолклор. Животът на народа е показан в големи реалистични сцени - в труд и почивка, в скръб и радост.
Кулминацията на сватбата в четвъртото действие е общото хоро, където композиторът сполучливо е използвал популярното македоснко [[хоро]] "Чамчето".
== Източници ==
|
